Трудно ми е на мен, пък.

Не визирам родителите си - тях отдавна съм напуснала. Визирам брат близнакът си, с който съм била абсолютно винаги заедно през 17-те ни години живот. Няма да сме винаги заедно, не. Но мисля, че винаги ще съм много по-близка с него, отколкото с когото и да е било друг. Може да не споделям с него, може дори да не си говорим, но пък знам, че е там и това ми е достатъчно.

Вярно е, че с приятелят ми ще градя семейство и той ще е част от моето, ама и брат ми ще гради свое и колкото и да не ни се иска, няма да се виждаме често или разбираме толкова добре. Наблюдавала съм баща ми и сестра близначката му, и той в едно 80% от случаите е поставял нея на първо място. Е, има си и специфична причина, поради това, но фактът си остава факт. Та, в тоя ред на мисли, ако съм само аз и съпругът ми (дъ фък :Д) в семейството, без деца на фронта, бих избрала брат си.

//и аз не съм харесвала никога такива въпроси

edit: като казвам "избрала брат си" нямам предвид избрала да го спася от горяща къща ами, бих го подкрепила в каквото иска и с каквото се нуждае.