За изневярата...

[Azoria]

Отговорите ви са интересни, имам още какво да добавям, но ще е утре, защото съм от телефона сега. Само ще кажа,че не всички схванахте първоначалната ми идея.

[babity]

Именно, появяват се.
Не се изразявам правилно днес, ще ме прощавате Чувствата се появяват в следствие на нещо. Някаква ситуация предизвиква в нас определено чувство. И след това, когато попаднем в сходна ситуация, ние знаем как следва да се чувстваме. В тоя ред на мисли използвах, че се учим.
Май пак не успях да обясня какво точно имам предвид.

Т'ва се нарича точно условен рефлекс. Тоя термин вАжи и на физиологична, и на психологическа тематика.

[LadyDi]

Т'ва се нарича точно условен рефлекс. Тоя термин вАжи и на физиологична, и на психологическа тематика.

Да, благодаря.
Условни рефлекси - рефлекси, които се придобиват по време на индивидуалното развитие и се изграждат под влияние на средата.
Аз съм икономист. По психология в училище имах 4...

[leadyflame]

Когато настъпи времето, в което започнеш да мислиш за възможността да изпитваш неща с други, които не включват човека с когото си, не е ли време и за приоритезиране на връзката. Можеш ли да се бориш за лиспсите, или вместо това измъчвайки се на ниво, което може би не усещате, криввате от пътя и го смятате за абсолютно нормално това. Някак като залъгалка жвучи. хубаво е да има и хора, които или ще искат да се опитат да запазят отношенията си така интимни, както преди да им дойде до главата да се гмурнат сред чужди води. Но да, в крайна сметка при някои, понякога краткотрайните усещания имат силата за дългоминали истории. Но все пак идеята за перфектност на никого не вреди.

[psychopath]

Не всичко е толкова черно и бяло, колкото си мислите.

[babity]

Че то каква перфектност има в т'ва, да вържеш някого за себе си. Да изискваш, да забраняваш и да обсебваш. 'Щото ми е ясно как стават нещата в средностатистическите връзки. "Мило, не ми е приятно да се виждаш с тоя. Ем, ху'у няма вече." Или "днес една колежка пофлиртува с мен, ама не казвайте на оная откачената, че пак ще запали моторетката". Сииигурно интерпретирам нещата грешно, но толкова са ми отвратителни разбиранията на повечето хора за любов и за връзките...

[Azoria]

Дали е егоизъм да спиш с друг/и - а дали не е егоизъм да държиш партньорът ти да ти бъде верен, дори да съзнаваш, че не си му достатъчен/а вече...

Всъщност егоизма е в това да търсиш удовлетворението на собствените си нужди, без да се интересуваш от нуждите на партьора. Тук говорим за изневяра, а не за типа "отворена връзка", защото второто е една идея по-приемливо. Всъщност сама не си вярвам на последното, но това вече е лично моето мнение. Проблема, който се опитвам да изтъкна е когато става дума предателство на доверието, за криене, лъжи и интриги зад гърба на човека, който се очаква да е твоето семейство. Не просто за секса, а за неуважението.
Относно това с "не си му достатъчен/а вече" ми се струва, че в такъв случай няма смисъл да го завързваш да е с теб изобщо. Но , както каза AnarchyBoy винаги можеш да насочиш енергията си в подновяване на страстта в собствената ти връзка, вместо да търсиш страст другаде.А това

изневерите са резултат от кофти или липса на общуване + гледане в различни посоки от бая много време.

е много вярно. При по-добра комуникация винаги може да се измисли решение за разнообразието, което ще включва и двамата партньори. Може да е тройка, а може и както казах да е по взаимно съгласие - и двамата са го обсъдили и са стигнали до решението, че имат право да се разнообразят. За мен нередното в случая е когато търсиш само собствената си изгода, пак казвам.

Доста наивно.

Ако не беше изрязала следващото изречение, нямаше да го гледаш по този начин. Наивното е да изневериш не само на партьора си, но и на собствените си разбирания и да очакваш това да е решението на битовите ви проблеми.

За всички, които се хванаха за това, че мъжете са по-склонни на изневяра - казах, че това е спрямо моите лични наблюдения. Иначе знам, че не са само те.

Щом аз съм отговорна и уважавам човекът до мене очаквам и от него същото нещо към мен

За това говоря. Толкова ли е много за една връзка, в която наричаш човека до себе си "най-близкия", "семейство" и т.н. ?

Като цяло още съм сънита и от многото може нищо да не ми се разбира, извинявам се, за което. Не твърдя, че самия акт е най-долното нещо на света, далеч съм от тази мисъл, а че когато един човек има същите очаквания към теб, каквито ти имаш към него, ако ще се променяте трябва да е в една посока. Повече комуникация, опит за решаване на проблема или крайни мерки, но не и действия, предполагащи, че на теб ще ти стане по-добре, без да се съобразиш с партьора си. Това ще предизвика едно допълнително отчуждаване. Може би аз съм сбърканата, че предпочитам 100 процента истина във връзката си, явно има хора, които не биха приели измамата чак толкова зле.

[xXxPETYAxXx]

Говорите нещата на такъв етап, в който е нормално да мислите така.
Обаче, както казах, познавам хора, които също са били категорично против изневерите и са били убедени, че никога няма да го направят, а в последствие и до там се е стигнало.

Ако имаш 10-15 годишен брак и дете, между вас със съпруга ти всичката страст се е изпарила (дори и да сте направили всичко възможно за разнообразяване и възобновяване на страстта, то няма как да свърши работа при толкова дълга моногамност.), тогава може би изневярата ще ти е по-приемлива. И за след толкова години чувствата от началото на връзката ви вече доста са изсветлели, което е напълно нормално.

Сега, ако си на 16-22 години и имаш просто "сериозна" връзка, няма никакъв смисъл да изневеряваш, да го криеш и да лъжеш - защото просто можеш да не се обвързваш(или както спомена да си в "отворена връзка").
Това, че някои казаха, че знаят, че техните са си изневерявали - много грозно, много. За такова нещо децата НЕ трябва да разбират и е кофти, че са го научили.

[Azoria]

И в крайна сметка главния въпрос беше " дали това идва от някакъв пропуск, нещо в липсата на комуникация при партньорите, проблеми във връзката или просто лош секс, или просто хората сме си животни, които рано или късно правят секс с други? " и мисля, че намерих някакъв личен отговор. Всъщност той се крие в самия въпрос. Явно на определен етап се появява тази нужда, но е въпрос на комуникация как ще протекат събитията по удовлетворяването й.

xXxPETYAxXx , защо да не може да си в отворена връзка (или поне да дадеш съгласието си за единия път) и в по-късен етап от живота си?

[LadyDi]

Azoria, разсъждаваш от гледната точка на собствените си години. В това няма нищо лошо, но в такъв случай, по-добре да се въздържаш от примери с двойки, които са 20-30 години заедно и си изневеряват. Там нещата стоят по съвсем различен начин. Когато си изградил съвместен живот с някого, зад гърба ви има деца, имущество и така нататък, а проблемите между вас са единствено сексуални, тогава картинката става съвсем различна. Вие не се карате, не се мразите, приятна ви е компанията, вие сте приятели с много история. Точно тогава сексът се отделя като понятие от връзка и интимност. Може да живеете без секс, а може и да го потърсите другаде. И ви е ясно, че партньорът също може да кривне, но това не е чак такъв проблем, че да се правят драми. И струва ли си да хвърляш един добре устроен живот и за двама ви, за да се почешеш на дадено място.
Не казвам, че ти или който и да е друг трябва да приеме това твърдение като собствена истина и да се примири, че в неговата връзка нещата ще се развият така. Но има и такива случаи и те далеч не са единични. Не казвам още и че е морално правилно, защото мисля, че моралът също е индивидуален. Но съществува и за някои хора е приемлив вариант. Това че ние не го разбираме и не бихме могли да го направим, е друг въпрос.
Но аз поне приемам съществуването на такива връзки и бракове. И макар да са далеч от моята истина, мога да ги разбера.

[xXxPETYAxXx]

xXxPETYAxXx , защо да не може да си в отворена връзка (или поне да дадеш съгласието си за единия път) и в по-късен етап от живота си?

Не съм казала, че не може, просто казах, че ако си млад също е вариант. Никъде не съм написала, че ако си на 30+ не е опция, ако е прозвучало така, значи не съм се изразила достатъчно ясно.
А, ако имаш предвид това, че казах, че не е нужно да се крие и лъже - то беше за младите хора. При дългогодишни партньори само се прикриват фактите, но не се лъже. Поради простата причина, че не се повдига самият въпрос - те хората според мен много добре си усещат, кога им се изневерява и кога не, но все пак едно е да имаш "връзка", съвсем друга да имаш "семейство".

В общи линии, мнението ми е като на LadyDi, но нейното е по-приятно за четене написано.

[anonymous708973]

Azoria, разсъждаваш от гледната точка на собствените си години. В това няма нищо лошо, но в такъв случай, по-добре да се въздържаш от примери с двойки, които са 20-30 години заедно и си изневеряват. Там нещата стоят по съвсем различен начин. Когато си изградил съвместен живот с някого, зад гърба ви има деца, имущество и така нататък, а проблемите между вас са единствено сексуални, тогава картинката става съвсем различна.

Точно.
Идеята на темата е хубава, но не е осъществена. Няма реално желание да се отговори на въпроса "Защо хората изневеряват", като се бута някакъв морал, че е грешно, неправилно, егоистично, те НИКОГА не биха го направили, защото енергията трябва да се вложи в подобряване на връзката.
Половината не са живели с приятелите си и не са видели как битовите проблеми могат наистина да ти унищожат желанието към комуникация с даден човек, пък камоли физически контакт от какъвто и да е сорт.
Трудно е да проумеят как трети човек ще ти върне тръпката, как ще те накара да забравиш, че си прекарваш съботата и неделята в чистене на квартирата, защото приятелят ти смята, че бардакът е съвсем приемливо състояние, че чат-пат тайничко завиждаш на други двойки, които са една идея по-романтични и правят нови неща заедно.

И не, не съм го преживяла. Но когато обсъждам дадена тема, се старая наистина да я погледна от всички страни, а не от самото начало да съм заела позиция и под предлог, че искам да видя чуждото мнение, да чета морал.

Азория, прочетох ти го. И пак съм на същотом мнение.

[Azoria]

Всъщност не разсъждавам на база годините си, а на база морала си. Индивидуално е, да. Аз не очаквам вие да сте съгласни с гледната ми точка, нито е необходимо аз да съм съгласна с вашата. Всичко, което се опитвам да кажа е,че е най-важното двамата партньори да имат една и съща гледна точка, както в началото, така и занапред в съвместния си живот. Защото, ако единия взима решения на своя глава за личните му нужди, без да комуникира с партньора си, то тогава те вече не са партьори и както каза Влади започват да гледат в различни посоки. За мен доверието, уважението и споделянето на проблемите е нещо от изключителна важност за близостта към един човек, а вярвам и че не само мен се отнася. Различни хора, различни връзки, различни разбирания, но двамата във връзката станат с различни разбирания не виждам как това ще е нещо хубаво...

[LadyDi]

Всъщност не разсъждавам на база годините си, а на база морала си.

Едното е следствие на другото, така че на практика е едно и също
Относно комуникацията - да, трябва да има. Да, трябва да споделяте поне подобни разбирания за живота и нещата от него. Да, трябва да гледате в една посока. И да сте съсредоточени върху важните неща във връзката ви. Но при всяка връзка, тези неща са различни. От там и различните възприятия за изневяра и доколко тя е простима

[Azoria]

Точно.
Идеята на темата е хубава, но не е осъществена. Няма реално желание да се отговори на въпроса "Защо хората изневеряват", като се бута някакъв морал, че е грешно, неправилно, егоистично, те НИКОГА не биха го направили, защото енергията трябва да се вложи в подобряване на връзката.
Половината не са живели с приятелите си и не са видели как битовите проблеми могат наистина да ти унищожат желанието към комуникация с даден човек, пък камоли физически контакт от какъвто и да е сорт.
Трудно е да проумеят как трети човек ще ти върне тръпката, как ще те накара да забравиш, че си прекарваш съботата и неделята в чистене на квартирата, защото приятелят ти смята, че бардакът е съвсем приемливо състояние, че чат-пат тайничко завиждаш на други двойки, които са една идея по-романтични и правят нови неща заедно.

И не, не съм го преживяла. Но когато обсъждам дадена тема, се старая наистина да я погледна от всички страни, а не от самото начало да съм заела позиция и под предлог, че искам да видя чуждото мнение, да чета морал.

Азория, прочетох ти го. И пак съм на същотом мнение.

Нима, ако разчиташ на това някой друг да те направи щастлива, това по някакъв начин помага на връзката ти? Явно ти не виждаш нещата от моята страна щом не ме разбираш какво искам да кажа. Това за морала пък изобщо не знам как ти хрумна. Нито ти чета морал, нито съм пуснала темата специално, за да оборвам някого. Изказвам си мнение, харесвам и не харесвам неща, които чета, дискутирам. Много би ми било лесно да заклеймя всички, които не са съгласни с мен и да дръпна една реч за това как не трябва да се изневерява, но да виждаш да го правя? Не това искам , а именно да видя как го разбират хората и къде моите разбирания и тези на хората, склонни на това, което описах в началото се разминават.

[Cloud9]

Който не е чел да прочете "Анна Каренина".А за мързеливите-да гледат филма с Кийра Найтли.Много добра илюстрация,макар и крайна във финала си,на всичко това,което обсъждаме

[MiRaCuLiX]

В повечето случай е така: мъжете са курвари ,а жените материалистки !!! И двата пола са грешници ))) Такъв е светът в момента ... Рицарите и принцесите са доста малко... На изчезване са ... Трябва много внимателно да се вгледаш за да намериш подходящият човек...
П.С. Твърдо против изневерите !!!

[Azoria]

В "Ана Каренина" развръзката е болно крайна. Но пък поне съществува примера за това как връзката се разпада напълно когато трети носи тръпката.

[anonymous708973]

Толкова да е булшит тоя филм, че няма накъде. Книгата не съм я чела, но актьорите, макар и добри, съвсем не компенсираха глупавия сценарий и претупването на важни моменти. Толкова се ядосвах, бях с големи очаквания.

Нима, ако разчиташ на това някой друг да те направи щастлива, това по някакъв начин помага на връзката ти?
Наистина ли това питаш? Толкова ли е трудно да се сетиш? Хм. Наистина не си мислила по другите гледни точки в дълбочина.

Представи си. На 24-5-6 без деца все още, че да е по-проста ситуацията. Живееш с приятеля си, заедно сте от 5-6 години. Свястно момче, без ексцесии, секс - окей, на ниво, сравнително често. Прибираш се от лекции/работа и виждаш как огледалото, което сутринта си избърсала преди да излезеш, отново е в паста за зъби. Хладилникът отново е полупразен, въпреки че възлюбеният ти се е прибрал преди теб, но не се е сетил да напазарува за вечеря. На масата - пълен пепелник, въпреки че си помолила да не се оставя пълен, защото овонява цялата стая. Теми, която сте обсъждали милиони пъти. Мислиш за това... влязла вкъщи от 5 минути и вече забелязала 5 неща, които не са наред. Мисълта ти скача към факта, че днес колежка ти е говорила как приятелят й, който далеч не е заможен, я е завел за уикенда на хижа/семейно хотелче/ски, а твоят образ някак ... уж не е домошар, ама... нали. Оттам се сещаш как преди две седмици другата ти колежка е имала рожден ден и понеже мъжът й е бил в чужбина и е нямало как да дойде, е получила букет с любимите си лилии по куриер. А твоят мъж... дали изобщо ти знае любимото цвете? Знаеш го, че си те обича, ама... нали, нещо липсва.

В този случай дори малко флирт с друг човек би повдигнал самочувствието ти на жена, би те погъделичкало, би те накарало да се чувстваш... ами дама, а не "съквартирантката, която е длъжна да ми ходи по гъза." Оттам, понеже ти е върнато това, което ти липсва и заради което всъщност въобще горепосочените неща те дразнят, спираш да обръщаш внимание на ежедневните битови проблеми и дори в някои случаи ставаш далеч по-мила към партньора си. Това, разбира се, ако не залитнеш по обожателя си, защото тогава ще започнеш да обвиняваш твоя човек за най-малкото нещо.

Такива примери бол. Я сега си представи далеч по усложнена ситуация на хора, женени от 15-20 години... където не само горепосоченото е фактор, а и доста караници в миналото, думи накриво, направени жертви, етц. Сама ли ще си представиш как нещо повече от флирт би помогнало на връзката ти или пак да го напиша?

П.С. Очаквам 10 човека да се включат с 10 различни проблема в горната ситуация и да стигнем до жизненоважния извод, че комуникацията е решението или "като толкова не те устройва, можеш да се разделиш с него".

[Cloud9]

П.С. Очаквам 10 човека да се включат с 10 различни проблема в горната ситуация и да стигнем до жизненоважния извод, че комуникацията е решението или "като толкова не те устройва, можеш да се разделиш с него".

За десет не знам,но аз точно това ще кажа.Ситуацията ми е подобна-прибирам се премръзнала и скапана от работа,дрехите му са на пода,ял е пак сандвичи в леглото и всичко е трохи,помолих го да прочисти канала преди месеци половина,не знае кое къде се намира в апартамента,в който живеем от 1 година.Но се прибирам,той е настроил климатика да ми се включи половин час преди да се прибера,звъни да пита има ли нещо за купуване от магазина и ми взима шоколад ,защото "е това време от месеца". Караме се за битовизми,но комуникацията е най-важна винаги.когато му обасня за какво става въпрос той си взима поука и се поправя.след време ще е по-различно,но той не е романтичен,а аз може да не съм като порно звезда.
Идеята ми беше че флирта го разбирам като форма на вдигане на самочувствието.Но от това да си гъделичкаш егото и друг да ти гъделичка...някои други неща има много голяма разлика.Изневярата не е решение на проблемите,а създава нови проблеми след себе си.Ако вече ти е омръзнало да переш чорапи -напусни мъжа ти.но не разчитайте че след като Иван не мие чиниите, Пешо ще го прави.С времето връзките отиват в канала на ежедневието,но ако има уважение и комуникацията нещата ще се оправят.

[xXxPETYAxXx]

...Не това искам , а именно да видя как го разбират хората и къде моите разбирания и тези на хората, склонни на това, което описах в началото се разминават.

Аз не съм склонна да изневерявам(поне за момента), но това не ми пречи да не съдя хората, които са склонни да го правят. Разбирам и двете гледни точки и не смятам, че това, че за мен едната е неприемлива я прави напълно грешна. И вие трябва да разбирате повече от една гледна точка, за да бъдете обективни.

[Tsukuda_Hiroshi]

Аз пък познавам толкова много жени, дето кръшкат, колкото и мъже. Честно - няма такова нещо като "мъжете/жените изневеряват повече". По равно си е. На теб ти изневеряват, пада ти бушона, казваш си "голяма работа", изневеряваш и ти, това наранява човека до теб и той ти изневерява, след време новата му половинка също страда от същото и тя изневерява и се получава една верига.
А относно причините - всякакви са! От чист курвалък, до липса на секс, както каза. Но има и друго: липса на внимание. Понякога изневеряваш не, защото не спиш с половинката си, дори напротив - пукате се от секс. В тези случаи го правиш, защото връзката ти е само секс и си търсиш нещо друго, оказва се, че за няколкото часа прекарани с друг човек, секса ти е много по-пълноценен и имаш много по-готина връзка с него, отколкото със "законния".

[Azoria]

PinkPan7her , флирта го разбирам за повдигане на самочувствието, но въпреки това смятам,че ако до такава степен си си загубила самоуважението, че да стигнеш до секс с някой, понеже днес ти е казал колко хубава и изключителна си, а твоя тва не го забелязва тогава тази изневяра няма какво да спасява. Не знам защо накланяш към теорията, че трябва хората да търпят всякакъв вид поведение в името на запазването на връзката. Да, понякога просто слагаш край когато не върви.

Това, разбира се, ако не залитнеш по обожателя си, защото тогава ще започнеш да обвиняваш твоя човек за най-малкото нещо.

Какъв е шанса според теб една отчаяна за внимание жена да залитне по мъж, който я кара да се чувства желана?

Ситуацията ми е подобна-прибирам се премръзнала и скапана от работа,дрехите му са на пода,ял е пак сандвичи в леглото и всичко е трохи,помолих го да прочисти канала преди месеци половина,не знае кое къде се намира в апартамента,в който живеем от 1 година.Но се прибирам,той е настроил климатика да ми се включи половин час преди да се прибера,звъни да пита има ли нещо за купуване от магазина и ми взима шоколад ,защото "е това време от месеца". Караме се за битовизми,но комуникацията е най-важна винаги.когато му обасня за какво става въпрос той си взима поука и се поправя.

Ето това ме усмихва. Човек, който те обича винаги ще те кара да се чувстваш добре, било то и не през цялото време. А е много хубаво да забелязваш това, вместо да се вглъбиш само в проблемите.

И отново ще кажа, че не виждам нещата само в двете крайности, а просто искам да намеря отговор, който да ми оправдае картината, така да се изразя. Споменах вече, че според мен изневярата неизбежно се случва все някога през дългите връзки и ми се иска да видя от къде тръгва това. Виждам гледните ви точки, разбирам ги, не си мислете обратното, просто те не важат за мен, а в крайна сметка си стърся своята истина, нали?

+ че не виждам защо това, че съм автора на темата ме лишава от правото на гледна точка и заемането на позиция...?

[Cloud9]

PinkPan7her изневярата неизбежно се случва все някога през дългите връзки и ми се иска да видя от къде тръгва това.

Не отричам възможността за изневяра в една дълга връзка-може да е той,може дори да съм аз.Гаранция никаква.Но е жалко да навлизам в едно съвместно съжителство с мисълта че по някое време ще ми стане скучно и ще си търся тръпката другаде.Не съм безнадеждна романтичка и не вярвам че ще се обичаме вечно,макар че съм виждала обич в очите на хора,женени от 50 години.тъжно е че младите хора толкова лесно приемат идеята да се предадеш при появата на скука или проблем.Има начин да се оправят нещата в една връзка и това не е изневярата.

[xXxPETYAxXx]

PinkPan7her Не знам защо накланяш към теорията, че трябва хората да търпят всякакъв вид поведение в името на запазването на връзката. Да, понякога просто слагаш край когато не върви.

Ти в самото начало си дала като примери дългогодишни семейства. Не знам как от семейства, започнахте да говорите за връзки. Съвсем различно нещо е, много е лесно да прекратиш връзка, но семейството не трябва да се изоставя толкова лесно.

Виждам гледните ви точки, разбирам ги, не си мислете обратното, просто те не важат за мен, а в крайна сметка си стърся своята истина, нали?

Не можеш да търсиш своята истина, защото тя си е "твоя". Ти си я носиш в себе си и вярваш в нея. Другите гледни точки не важат за теб, както и твоята не важи за други хора. Нормално.

+ че не виждам защо това, че съм автора на темата ме лишава от правото на гледна точка и заемането на позиция...?

Всеки си има гледна точка, но няма смисъл от заемането на позиции тук, защото както сама потвърди, всеки си има неговата истина. Диалогът е прекалено безсмислен всъщност...