Толкова да е булшит тоя филм, че няма накъде. Книгата не съм я чела, но актьорите, макар и добри, съвсем не компенсираха глупавия сценарий и претупването на важни моменти. Толкова се ядосвах, бях с големи очаквания.
Нима, ако разчиташ на това някой друг да те направи щастлива, това по някакъв начин помага на връзката ти?
Наистина ли това питаш? Толкова ли е трудно да се сетиш? Хм. Наистина не си мислила по другите гледни точки в дълбочина.
Представи си. На 24-5-6 без деца все още, че да е по-проста ситуацията. Живееш с приятеля си, заедно сте от 5-6 години. Свястно момче, без ексцесии, секс - окей, на ниво, сравнително често. Прибираш се от лекции/работа и виждаш как огледалото, което сутринта си избърсала преди да излезеш, отново е в паста за зъби. Хладилникът отново е полупразен, въпреки че възлюбеният ти се е прибрал преди теб, но не се е сетил да напазарува за вечеря. На масата - пълен пепелник, въпреки че си помолила да не се оставя пълен, защото овонява цялата стая. Теми, която сте обсъждали милиони пъти. Мислиш за това... влязла вкъщи от 5 минути и вече забелязала 5 неща, които не са наред. Мисълта ти скача към факта, че днес колежка ти е говорила как приятелят й, който далеч не е заможен, я е завел за уикенда на хижа/семейно хотелче/ски, а твоят образ някак ... уж не е домошар, ама... нали. Оттам се сещаш как преди две седмици другата ти колежка е имала рожден ден и понеже мъжът й е бил в чужбина и е нямало как да дойде, е получила букет с любимите си лилии по куриер. А твоят мъж... дали изобщо ти знае любимото цвете? Знаеш го, че си те обича, ама... нали, нещо липсва.
В този случай дори малко флирт с друг човек би повдигнал самочувствието ти на жена, би те погъделичкало, би те накарало да се чувстваш... ами дама, а не "съквартирантката, която е длъжна да ми ходи по гъза." Оттам, понеже ти е върнато това, което ти липсва и заради което всъщност въобще горепосочените неща те дразнят, спираш да обръщаш внимание на ежедневните битови проблеми и дори в някои случаи ставаш далеч по-мила към партньора си. Това, разбира се, ако не залитнеш по обожателя си, защото тогава ще започнеш да обвиняваш твоя човек за най-малкото нещо.
Такива примери бол. Я сега си представи далеч по усложнена ситуация на хора, женени от 15-20 години... където не само горепосоченото е фактор, а и доста караници в миналото, думи накриво, направени жертви, етц. Сама ли ще си представиш как нещо повече от флирт би помогнало на връзката ти или пак да го напиша?
П.С. Очаквам 10 човека да се включат с 10 различни проблема в горната ситуация и да стигнем до жизненоважния извод, че комуникацията е решението или "като толкова не те устройва, можеш да се разделиш с него".