Цитирай Първоначално написано от Azoria Виж мнението
+ че не виждам защо това, че съм автора на темата ме лишава от правото на гледна точка и заемането на позиция...?
Не те лишава. Не заемай защитническа позиция, защото никой не те напада Ти казваш какво мислиш, ние ти казваме защо го намираме за наивно. Аз те чета внимателно и има неща, с които съм съгласна. Теорията ти е хубава, но е практически трудна за издържане. Обяснявам ти защо е така, но всъщност би могла да го разбереш чак, когато се сблъскаш с него под някаква форма. Както и всеки друг. Спокойно, няма да се бием

Цитирай Първоначално написано от Cloud9
Но е жалко да навлизам в едно съвместно съжителство с мисълта че по някое време ще ми стане скучно и ще си търся тръпката другаде.
Да, безумно жалко е. И е грешно. И абсолютно неоправдано. Във връзка, в съвместно съжителство и в брак се встъпва, когато си сигурен в другия, че той ще бъде до теб и ще ти помага, че общият ви живот ще е добър. Не трябва да се тръгва с настройката, че видиш ли, един ден като се изморим, ще си изневерим. Но е хубаво да се има предвид, че не е изключено да се случи. Както не е изключено утре да му се случи нещо и да напусне живота ти завинаги (примерът е много образен и е ужасен, знам). Хубаво е в началото да казваме, че няма да си простим, че не бихме могли. И е хубаво в началото наистина да не можем. Но когато оставим зад гърба си години история, раздялата няма как да е толкова лесна. И тогава се преосмисля дали пък причината е достатъчно основателна, че да разбием всичко и да почнем отначало. Някои хора могат да го преглътнат. Други не. Това е.