За изневярата...

[anonymous708973]

съм си прекарала живота в заблуда.

Абе, сетих се нещо и дойдох да споделя пак. Мернах това един-два пъти плюс думичката "илюзия"...

Та, колкото и мелодраматично да звучат тия реплики в стил латиноамерикански сериал, когато Химена казва на Франко "Не, ти ме предаде, мислех те за различен, а ти...!!", когато го видя да се целува със Сара. Простете, не си спомням добре сюжета. Та, дайте да помислим кога една изневяра е фатална. На пръв поглед - винаги, но какво става, ако изневярата не е била от невероятна липса на нещо, тоест не се дължи на проблем във връзката, а просто за задоволяване на чисто физическа нужда. За предимно мъжки тип изневяра говорим тук. Абстрахирайте се от всичко останало, което казах за четкане на его, етц.
Е, в такъв случай вероятно си е от келешлък мъничко, ама да се абстрахираме и от това... някой горе даде филмовия пример с мъжа и секретарката. Да си представим него.

Кога една изневяра не е толкова фатална? Според мен лично отговорът е "когато няма последствия върху връзката". Кога няма последствия във връзката? Първо, когато горното условие е изпълнено, тоест когато тя не е следствие от проблем в отношенията. Второ, когато партньорът не разбира и не започва с "ама ти ме предаде". Кое е предадено всъщност? Чувствата, егото? Ако изневерилият партньор се отнася със същата всеотдайност, грижовност, романтичност, малки жестове етц към половинката си, една изневяра на практика няма последствия. Ако въпросният субект си е оправил секретарката, щото... (да си продължим с клишето) работил е до късно в офиса, прехвърчала е искра и бум. Жената не е живяла в илюзия, защото няма разлика между действителността и това, което тя е приемала за действителност преди да разбере за изневярата. Разликата е едно действие без последствие върху отношението на мъжа й към нея.
Те се появяват (в следствие на второто условие), когато партньорът разбере и се чувства излъган и се пита къде е сгрешил или се пита (с право, разбира се) дали историята няма да се повтори. И още нещо ми се иска да вмъкна като подтема - я си сложете ръката на сърцето. Ако ви изневерят, разберете и простите... дали няма някакси да считате, че имате еднократен картбланш за подобно действие? Дали няма да считате, че партньорът е един вид длъжен да ви прости? Дали няма да го изкарвате при всеки скандал? Напомням, че между прощаване и забравяне има разлика от небето до земята... И докато Анархи беше така нагъл да твърди, че никой никога не можел да прости, аз не мисля, че е нагло да твърдя, че никога няма да забравите, че са ви изневерили. Или? Ето още една причина да не се разбира.

Далеч не защитавам идеята, че "ама то щом е така, преспокойно може да си изневерява всяка седмица, щото нали няма последствия". Просто ми хрумна нещо и реших да ви поразмътя главите :д Не заемам никаква гледна точка, само задавам въпроси. Реторични или не - вие решете.

Не знам, аз поне правя разграничение между двата типа и бих била по-склонна да простя, ако знам, че изневярата не е следствие от проблем в отношенията, а от някакви други фактори.

Азория, ти виждала ли си отстрани двойка с отворена връзка? Трябва да си много наивна, за да вярваш, че доверието и особено достойнството ти ще са запазени. Отвратително изглежда отстрани, толкова е грозно и пошло, такава подигравка е със самоуважението, че няма накъде. Като ще спи с други, поне да се крие, дявол го взел, не да го прави пред очите ми и околните да го знаят и да се чудят къде ми е акълът.
Говорила съм с един образ, който имаше такава и останах с много гнусни впечатления. Бях по-малка и не се сетих да питам дали, например, с Другия на неговата са се засичали из града и т.н.