- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- За изневярата...
Значи животни?
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Естествено, че не, но моя въпрос се отнася за връзките, в които първоначално партньорите са си верни, както по свое желание, така и за да уважат това желание на другия. Не разбирам защо след време това уважение към желанието на половинката ти да бъдеш верен, се изпарява... Аз мога да си правя колкото си искам неемоционален секс, но няма голямо значение как го приемам аз, ако приятелят ми не го вижда така, нали?
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Защото с течение на времето между вас са се настанили още един куп други неща, битовизми.
Сексът с партньора губи очарованието и тръпката си. Не че е лош или скучен. Просто е... същото лице под/над теб всеки път. И като свършиш и станеш, пак започват проблемите. И търсиш "спасение" другаде.
Въпросът с брачната изневяра е обсъждан десетки пъти, но нито аз, нито ти бихме могли да го проумеем, докато не ни се случи. И тогава нашето оправдание ще си е правилно, разбира се
Няма как отговорът да е еднозначен, казах ти вече, защото са намесени лични разбирания.
Аз мога да ти кажа при мен какво би оправдало такава изневяра и ти ще си напълно в правото си да не се съгласиш с аргументите ми. И обратното - това, което ти можеш да приемеш, за мен може да бъде смешно и неоправдано.
tori, човек не е програмиран да изневери. Но това не значи и че е програмиран да бъде морално устойчив.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Мда, тръпката се губи. Вече няма страст, любов и тръпка. Или поне тя се е изгубила в едно 90% от дните ви прекарани заедно. Сексът не е лош или скучен, както каза Лейди. Просто е еднакъв. Същия е от преди еди кога си.
Книгата, която четох вчера говореше за изневерите в браковете и между половинките.
Силата на страстта е много тясно свързана с отсъствието на другия, с изненадата и непредвиденото.
Когато другият е винаги до теб, ти научаваш почти всичките му навици и следователно малко негови жестове/реакции биха ти направили изненада. Предсказуем ти е досущ като книга, чиято развръзка научкваш след 100тната страница. И това подтиква към изневяра - новото, чуждото, различното, непредвиденото.
Но има доста хора, които изневеряват, но въпреки това обичат хората до себе си и не искат да развалят съвместния живот, който са изградили. Защото са пожертвали много, защото най-после след дълги години са установили някакъв ред, защото изпитват сигурност.
Лейдито е много права и за това, че няма как отговорът да е универсиален.
Дали сигурността може да съществува редом с тръпката е въпросът. Защото в по-младите връзки, сигурност трудно изграждаш, а тръпка винаги има. В по-старите е точно обратното - сигурността вече е налице, тръпката обаче е изчезнала.
И всичко опира до приоритети. А те идват от ценностите. А те от морала. А той - от възпитанието.
Извод: при всеки е различно. Докато не знаем всички променливи в уравнението, няма как да кажем дали отговорът е верен.
Любимата ми мисъл: Моята истина не е твоя и твоята истина не е моя. А нашата истина, не е ничия друга.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Не знам защо някои хора възприемате хората като нещо различно и едва ли не по-висше от животни. Естествено, че сме си животни и че животинското в нас има огромна власт над нас.
Проблемът е именно, че вечна любов няма. Страстната любов между двама души, която е и моногамна, продължава няколко години. След това просто се изпарява, така сме устроени. Само че след като се е изпарила, тези двама души имат деца, общо жилище и някакъв социален статус като двойка. Тоест са обвързани един с друг и не могат просто да се зарежат. Но любовта я няма, а имаме нужда от нея. Ко прайм? Въртим афери.
Това е импулсът при повечето хора, а дали е етично, е съвсем отделен въпрос.
Първото ще го оставя без коментар, за второто ще кажа, че звучи като просто и универсално решение... когато си на 15 или 20 или дори 25 и просто си имаш гадженце и просто можеш да скъсаш с него.
Ако положението е както примера в заглавието: женени сте от много години, имате деца, изградили сте заедно дом, семействата ви са се слели и разчитат едно на друго, обществото е свикнало да те вижда като сериозен бизнесмен със сериозно семейство, тогава не е толкова просто. Можеш да си представиш какви последствия може да има един развод.
Не го казвам за да го оправдая, казвам го за да го обясня. Както казах, етиката е съвсем друга тема.