За изневярата...

[LadyDi]

Значи животни?

Защо животни? Само на животните ли им е позволено да правят секс без да се обвързват емоционално?
В случая поставяш под въпрос индивидуални морални разбирания и няма как да получиш универсален отговор.

[Azoria]

Защо животни? Само на животните ли им е позволено да правят секс без да се обвързват емоционално?
В случая поставяш под въпрос индивидуални морални разбирания и няма как да получиш универсален отговор.

Естествено, че не, но моя въпрос се отнася за връзките, в които първоначално партньорите са си верни, както по свое желание, така и за да уважат това желание на другия. Не разбирам защо след време това уважение към желанието на половинката ти да бъдеш верен, се изпарява... Аз мога да си правя колкото си искам неемоционален секс, но няма голямо значение как го приемам аз, ако приятелят ми не го вижда така, нали?

[LadyDi]

Естествено, че не, но моя въпрос се отнася за връзките, в които първоначално партньорите са си верни, както по свое желание, така и за да уважат това желание на другия. Не разбирам защо след време това уважение към желанието на половинката ти да бъдеш верен, се изпарява... Аз мога да си правя колкото си искам неемоционален секс, но няма голямо значение как го приемам аз, ако приятелят ми не го вижда така, нали?

Защото с течение на времето между вас са се настанили още един куп други неща, битовизми.
Сексът с партньора губи очарованието и тръпката си. Не че е лош или скучен. Просто е... същото лице под/над теб всеки път. И като свършиш и станеш, пак започват проблемите. И търсиш "спасение" другаде.
Въпросът с брачната изневяра е обсъждан десетки пъти, но нито аз, нито ти бихме могли да го проумеем, докато не ни се случи. И тогава нашето оправдание ще си е правилно, разбира се
Няма как отговорът да е еднозначен, казах ти вече, защото са намесени лични разбирания.
Аз мога да ти кажа при мен какво би оправдало такава изневяра и ти ще си напълно в правото си да не се съгласиш с аргументите ми. И обратното - това, което ти можеш да приемеш, за мен може да бъде смешно и неоправдано.

tori, човек не е програмиран да изневери. Но това не значи и че е програмиран да бъде морално устойчив.

[DisappointedDreamer]

Защото с течение на времето между вас са се настанили още един куп други неща, битовизми.
Сексът с партньора губи очарованието и тръпката си. Не че е лош или скучен. Просто е... същото лице под/над теб всеки път. И като свършиш и станеш, пак започват проблемите. И търсиш "спасение" другаде.

Няма как отговорът да е еднозначен, казах ти вече, защото са намесени лични разбирания.

Мда, тръпката се губи. Вече няма страст, любов и тръпка. Или поне тя се е изгубила в едно 90% от дните ви прекарани заедно. Сексът не е лош или скучен, както каза Лейди. Просто е еднакъв. Същия е от преди еди кога си.

Книгата, която четох вчера говореше за изневерите в браковете и между половинките.

Силата на страстта е много тясно свързана с отсъствието на другия, с изненадата и непредвиденото.

Когато другият е винаги до теб, ти научаваш почти всичките му навици и следователно малко негови жестове/реакции биха ти направили изненада. Предсказуем ти е досущ като книга, чиято развръзка научкваш след 100тната страница. И това подтиква към изневяра - новото, чуждото, различното, непредвиденото.

Но има доста хора, които изневеряват, но въпреки това обичат хората до себе си и не искат да развалят съвместния живот, който са изградили. Защото са пожертвали много, защото най-после след дълги години са установили някакъв ред, защото изпитват сигурност.

Лейдито е много права и за това, че няма как отговорът да е универсиален.

Дали сигурността може да съществува редом с тръпката е въпросът. Защото в по-младите връзки, сигурност трудно изграждаш, а тръпка винаги има. В по-старите е точно обратното - сигурността вече е налице, тръпката обаче е изчезнала.

[LadyDi]

Дали сигурността може да съществува редом с тръпката е въпросът. Защото в по-младите връзки, сигурност трудно изграждаш, а тръпка винаги има. В по-старите е точно обратното - сигурността вече е налице, тръпката обаче е изчезнала.

И всичко опира до приоритети. А те идват от ценностите. А те от морала. А той - от възпитанието.
Извод: при всеки е различно. Докато не знаем всички променливи в уравнението, няма как да кажем дали отговорът е верен.
Любимата ми мисъл: Моята истина не е твоя и твоята истина не е моя. А нашата истина, не е ничия друга.

[102]

И всичко опира до приоритети. А те идват от ценностите. А те от морала. А той - от възпитанието.
Извод: при всеки е различно. Докато не знаем всички променливи в уравнението, няма как да кажем дали отговорът е верен.
Любимата ми мисъл: Моята истина не е твоя и твоята истина не е моя. А нашата истина, не е ничия друга.

Смени форума.

[DisappointedDreamer]

Извод: при всеки е различно.

Ох, разбира се. Никъде не съм твърдяла обратното.

п.п може доста да се поспори дали наистина моралът идва от възпитанието :Д

[LadyDi]

Ох, разбира се. Никъде не съм твърдяла обратното.

п.п може доста да се поспори дали наистина моралът идва от възпитанието :Д

Не, цитирах те, защото исках да продължа мисълта ти. Не да я оборвам.

И няма нужда да се спори, знам, че моралът не идва само от възпитанието, но го давам като първичен фактор. Не ми се изброяваше всичко.

@102, мързи ме. Тук вече съм си изградила... публика

[Bank$]

Защо животни? Само на животните ли им е позволено да правят секс без да се обвързват емоционално?
В случая поставяш под въпрос индивидуални морални разбирания и няма как да получиш универсален отговор.

Виждал съм как кучета напускат семействата си заради други кучки.