В последно време съм свидетел на доста случаи, в които изневеряващия партньор е...жената. Имах една колежка, която си има съпруг и дете, до едно време четеше голям морал за изневерите, след известно време обаче, самата тя започна да кръшка. Оправданието ѝ беше нещо от рода на "Искам просто да се чувствам желана, някой да ми казва, че съм красива, а мъжът ми вече ме приема за даденост и не получавам ласкателно поведение от него".
И други примери има, едното момиче ми вика "Не знам защо му изневерявам, ноже би просто съм егоист." и на въпроса "Добре, защо не го оставиш поне и не се наживееш" получих следния отговор: "Защото никой не би направил за мен това, което той е правил".
Та, причините са различни за различните хора, които вземат решение да го направят.

Но на мен ми изглежда по-добре типично мъжката изневяра тип: "спя с различни, но жена ми е на първо място", отколкото по-женския вариант: "имам мъж, обичам го, но си имам и един любовник".

Вечна любов - може и да има, но е "вечно обичам", а не "вечно ще съм влюбен/а". След дългогодишна връзка не мисля, че е възможно да не си омръзнат партньорите. Нормално ми изглежда, ако 10 години си спал само с един човек, правили сте какво ли не, да искаш вече нещо друго, защото той ти е предвидим. Когато изневярата е на ниво "просто секс", не е кой знае какво, ако вече е цяла връзка е друго нещо.

Така де, мисля, че мъжете изневеряват по-лесно, защото имат много по-ясни разграничения между "секс" и "чувства" и това, че чукат секретарката не значи, че не обичат жена си.