Цитирай Първоначално написано от xXxPETYAxXx Виж мнението
Дали е егоизъм да спиш с друг/и - а дали не е егоизъм да държиш партньорът ти да ти бъде верен, дори да съзнаваш, че не си му достатъчен/а вече...
Всъщност егоизма е в това да търсиш удовлетворението на собствените си нужди, без да се интересуваш от нуждите на партьора. Тук говорим за изневяра, а не за типа "отворена връзка", защото второто е една идея по-приемливо. Всъщност сама не си вярвам на последното, но това вече е лично моето мнение. Проблема, който се опитвам да изтъкна е когато става дума предателство на доверието, за криене, лъжи и интриги зад гърба на човека, който се очаква да е твоето семейство. Не просто за секса, а за неуважението.
Относно това с "не си му достатъчен/а вече" ми се струва, че в такъв случай няма смисъл да го завързваш да е с теб изобщо. Но , както каза AnarchyBoy винаги можеш да насочиш енергията си в подновяване на страстта в собствената ти връзка, вместо да търсиш страст другаде.А това
Цитирай Първоначално написано от valdesbg Виж мнението
изневерите са резултат от кофти или липса на общуване + гледане в различни посоки от бая много време.
е много вярно. При по-добра комуникация винаги може да се измисли решение за разнообразието, което ще включва и двамата партньори. Може да е тройка, а може и както казах да е по взаимно съгласие - и двамата са го обсъдили и са стигнали до решението, че имат право да се разнообразят. За мен нередното в случая е когато търсиш само собствената си изгода, пак казвам.

Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
Доста наивно.
Ако не беше изрязала следващото изречение, нямаше да го гледаш по този начин. Наивното е да изневериш не само на партьора си, но и на собствените си разбирания и да очакваш това да е решението на битовите ви проблеми.

За всички, които се хванаха за това, че мъжете са по-склонни на изневяра - казах, че това е спрямо моите лични наблюдения. Иначе знам, че не са само те.

Цитирай Първоначално написано от girlwithblueeyes Виж мнението
Щом аз съм отговорна и уважавам човекът до мене очаквам и от него същото нещо към мен
За това говоря. Толкова ли е много за една връзка, в която наричаш човека до себе си "най-близкия", "семейство" и т.н. ?

Като цяло още съм сънита и от многото може нищо да не ми се разбира, извинявам се, за което. Не твърдя, че самия акт е най-долното нещо на света, далеч съм от тази мисъл, а че когато един човек има същите очаквания към теб, каквито ти имаш към него, ако ще се променяте трябва да е в една посока. Повече комуникация, опит за решаване на проблема или крайни мерки, но не и действия, предполагащи, че на теб ще ти стане по-добре, без да се съобразиш с партьора си. Това ще предизвика едно допълнително отчуждаване. Може би аз съм сбърканата, че предпочитам 100 процента истина във връзката си, явно има хора, които не биха приели измамата чак толкова зле.