Цитирай Първоначално написано от Azoria Виж мнението
Всъщност нямам крайно затвърдено мнение и да, търся своя истинa.
За мен прощаването на изневярата не е големия проблем, а това, че заедно с доверието ще си отиде и уважението към дадения човек, защото го е направил зад гърба ми, а не толкова защото го е направил.

п.п.: Ако темата ви се вижда безсмислена не влизайте в нея просто.
За това, изневярата е хубаво да не се разбира. Ако не знаеш за нея, няма да има какво да прощаваш. И аз мислех като теб преди време - че е по-обидно да крият истината, отколкото самата постъпка. Е, да ама като не знаеш някои неща е доста по-добре. Определено знаненето на истината може да те направи нещастен. Най-малкото никак няма да те ущастливи факта - след време връзката ще приключи, колкото и да си вярвате, че бихте приели да ви изневеряват, ако сте наясно с това.

Подозирам, че послеписът е отправен към мен и ще се самоцитирам: "Всеки си има гледна точка, но няма смисъл от заемането на позиции тук, защото както сама потвърди, всеки си има неговата истина. Диалогът е прекалено безсмислен всъщност... "
-Не съм казала, че самата тема не е интересна, но диалогът до никъде не води, защото за всеки си е индивидуално мнението и няма да се промени. Иначе е интересно да прочетеш мнението на другите, още по-интересно би ми било, ако пишете след 15 години, дали още сте на същата вълна или мирогледът ви се е променил от сега. Защото времето и обстоятелствата променят някои черти у хората.
Огромна част от тези хора, които изневеряват, навремето вероятно са мислили също като вас. Определено не са смятали: "Ние сега ще сключим брак, ще свикнем един с друг прекалено много, чак ще си омръзнем и ще започнем да си изневеряваме."