- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- За изневярата...
Той я употреби първи /аз да си се оправдая хаха/. В тази тема срещнах много интересни мнения и останах с впечатлението че повечето приемат изневярата като нещо,което е почти задължително ще се случи при една връзка и въобще намират обяснение и логика в изневярата.Ще ми е интересно ако им дойде до главите дали така лесно ще го обосноват,дали ще се радват че знаят истината,дали ще простят или ще си отмъстят.Дано обаче никога не го изпитат на свой гръб.
Защо си мислиш, че на никои от нас не се е случвало да му изневерят? На мен са ми изневерявали - тежко ми беше, но тогава връзката ми беше година и нещо. Обаче, това не ми пречи да смятам, че ако е по-дълга връзка съм способна да не обръщам кои знае какво внимание, стига отношението към мен да е добре и да се чувствам обичана. А, ако имам и деца съвсем съм убедена, че не бих зарязала баща им, защото спал с колежката.
Подигравка и унижение би било, само ако аз го приемам така. Не знам, вие толкова ли сте способни да разбиете хипотетичното си семейство, щото единия кривнал? Ще оставиш детето си да израсте без баща, щото той не ти е верен до гроб? Това за мен е егоизъм. Но пак подчертавам, че зависи от отнишението на мъжа - ако си плете кошницата както трябва - никой не би трябвало да знае какво прави.
Вярвай си, че си обичал тогава.
Когато наистина обичаш едно момиче, ще ти призлява от мисълта някой друг да я докосва.
E, тоя баща да няма да го блъска влак? Ще е в същия град, на най-много половин час път. Биг дийл. Бащите на много деца с неразведени родители са често доста по-далеч от половин час. Нищо не пречи да го взима от училище, да се виждат вечер, да ходи да вечеря там, стига бащата да иска. И в една къща да са, пак ще се виждат толкова често.
А хич не е егоизъм въпросният ти мъж да знае, че "ааа, тя никога няма да се разведе с мен заради детето, затова дай да си вея байряка". Глупаво е за мен.
Относно прощаването съм по-скоро на твоето мнение, но това с израстването без баща беше силно преувеличено.
щото бащата ще е умрял ли?
аз съм дете на разведени родители, живея с баща ми и сякаш ме си чужди
почити не се засичаме, а майка ми, която е на хиляди ми е най-близкият човек (разстоянието не е определящо, лол)
това, което говорите е толкова жалко, толкова много...
вие сте тези, които пробутвате остарелите патриархални ценности - нема да си разбиваме семейството, мъже е, простено му е...
ОМГ