За изневярата...

[xXxPETYAxXx]

да не би да е по-добре да ги гледам как не се разбират, как се карат и карат и мен да страдам?

Това, че не се разбират е съвсем друг въпрос. Те могат да се карат и без да са си изневерявали, както могат и да си изневеряват без да вдигат скандали.
Хубаво е, че не са те настройвали или сама не си се настроила срещи единия родител, но доста хора го правят.

И не ви "пробутвам" нищо, говоря за себе си. НЕ ВИ УБЕЖДАВАМ да мислите като мен, просто аз мисля така и толкова.

мисля, че навлязохме в много 'хипотетични' води и това, което говорим (включително и аз), може да не е изобщо това,което бихме направили
самата ситуация ни е непозната и няма как да дадем адекватен отговор

Тук съм на същото мнение.

[Ivaaaaa]

Това, че не се разбират е съвсем друг въпрос. Те могат да се карат и без да са си изневерявали, както могат и да си изневеряват без да вдигат скандали.
Хубаво е, че не са те настройвали или сама не си се настроила срещи единия родител, но доста хора го правят.

И не ви "пробутвам" нищо, говоря за себе си. НЕ ВИ УБЕЖДАВАМ да мислите като мен, просто аз мисля така и толкова.

ами всъщност въпроса беше, че не искаш да оставяш децата си без баща
дали раздялата ще е от неразбирателство или изневяра, все тая, пак може да си нещастен от раздялата с единия родител и нещастен е силно казано, защото с всичко се свиква и дори един ден осъзнаваш, че това е било най-правилният изход
така че не ми казвай, че не искаш да се разделяш, за да не си разваляш семейството
доста...глупаво и старомодно
нз за кой век и коя държава приляга това мислене

[xXxPETYAxXx]

ами всъщност въпроса беше, че не искаш да оставяш децата си без баща
дали раздялата ще е от неразбирателство или изневяра, все тая, пак може да си нещастен от раздялата с единия родител

Не бих искала да ги оставям без баща, ако все пак се разбираме, но ако са всекидневни скандали и децата са потърпевши по-добре да израснат с един родител, в противен случай пак ще намразят поне единия родител.
Не знам, може би защото не си представям да бях живяла с разведено семейство. Но със сигурност, ако бяхте израснали в други обстоятелства щеше да има нещо по-различно в мисленето ви. Няма как да знаем какви точно щяха да са разликите, но според мен взаимоотношенията между родителите са много важни и изграждат поведението на хората във връзките след време. Но много зависи и в каква възраст е било детето, когато родителите са се разделили, доколкото знам най-лошо е, ако е в пубертета. Ако е по-малко няма големи "последствия".

[Violenza]

Но със сигурност, ако бяхте израснали в други обстоятелства щеше да има нещо по-различно в мисленето ви. Няма как да знаем какви точно щяха да са разликите, но според мен взаимоотношенията между родителите са много важни и изграждат поведението на хората във връзките след време.

Мда. Разводът на нашите ме е научил да търся собственото си щастие, а не да се примирявам с "прилично поведение, ама чукащ друга".

[Ivaaaaa]

Не бих искала да ги оставям без баща, ако все пак се разбираме, но ако са всекидневни скандали и децата са потърпевши по-добре да израснат с един родител, в противен случай пак ще намразят поне единия родител.
Не знам, може би защото не си представям да бях живяла с разведено семейство. Но със сигурност, ако бяхте израснали в други обстоятелства щеше да има нещо по-различно в мисленето ви. Няма как да знаем какви точно щяха да са разликите, но според мен взаимоотношенията между родителите са много важни и изграждат поведението на хората във връзките след време. Но много зависи и в каква възраст е било детето, когато родителите са се разделили, доколкото знам най-лошо е, ако е в пубертета. Ако е по-малко няма големи "последствия".

а мислиш ли, че даваш добър пример на децата си, като потъпкваш достойнството си?
и за какво разбиране между родителите говорим, като единият се е отбил встрани?
щом е почувствал нужда да бъде с някой друг, не значи ли това, че ти не си всичко, от което се нуждае?
как би посъветвала дъщеря си един ден, ако разбереш, че е била мамена от зет ти?

[xXxPETYAxXx]

а мислиш ли, че даваш добър пример на децата си, като потъпкваш достойнството си?
и за какво разбиране между родителите говорим, като единият се е отбил встрани?
щом е почувствал нужда да бъде с някой друг, не значи ли това, че ти не си всичко, от което се нуждае?
как би посъветвала дъщеря си един ден, ако разбереш, че е била мамена от зет ти?

Защо ми се налага да пиша едно и също повече от веднъж...
Децата не трябва да разбират, в никакъв случай. Това, да знам, че някой си ми е изневерил не значи, че не мога да общувам човешки с него и да има разбирателство помежду ни. Няма да съм всичко от което се нуждае - това по-назад също го обясних мисля - не ми изглежда толкова невероятно, след 15 години прекарани с един човек да се нуждаеш от малко разнообразие.
Какво бих посъветвала дъщеря си - да направи каквото смята за по-добро за нея. Няма да я карам да постъпва както бих постъпила аз, всеки си решава.