За изневярата...

[xXxPETYAxXx]

Ти сега се вкопчвай в най-малкото пък. От време на време може и да значи през 5 години...

Хем не искате да ви насаждаме мнението си, което ние просто споделяме, хем се опитвате да насадите вашето.

[Ivaaaaa]

От време на време може и да значи през 5 години...

отново поредното изумление
добре, честно да си кажа, може би бих простила изневяра веднъж
всеки заслужава втори шанс
ти обаче говориш за системна изневяра

[xXxPETYAxXx]

отново поредното изумление
добре, честно да си кажа, може би бих простила изневяра веднъж
всеки заслужава втори шанс
ти обаче говориш за системна изневяра

Простиш ли една изневяра, готви се и за втора.
Много малко хора изневеряват само по веднъж, не казвам, че няма, но не са голям процент от изневерилите. Изневериш ли един път, ще изневериш и следващ.

PainMonopoly мислим доста идентично... досега и аз се опитвах същото да обясня

[Ivaaaaa]

Простиш ли една изневяра, готви се и за втора.
Много малко хора изневеряват само по веднъж, не казвам, че няма, но не са голям процент от изневерилите. Изневериш ли един път, ще изневериш и следващ.

браво, браво
продължаваш да ме изумяваш
каква връзка е това тогава..(това не е въпрос)
какво самоуважение ще ти е останало...(това също не е въпрос)

...

ти как би постъпил, ако разбереш, че жена ти, с която си живял много години, ти е изневерила?
не мислите ли, че това със скриването и появяване в последствие на истината, не отнема свободното право на избор на другия, дали да продължи с този човек или не
имам предвид, че примерно мъжът ми изневерява с друга и аз разбирам за това едва след 5 години
аз се познавам какъв човек съм и знам, че ще го зачеркна от живота ми не основно, защото ми е изневерил, ами и защото го е криел толкова време от мен
изгубила съм цели 5 години с този човек, а може би съм могла да бъда щастлива някъде другаде и с някой друг
когато си обвързан с някой, ти се съобразяваш с доста неща и правиш доста компромиси, отказваш се от нещо, за да угодиш на другия иии..накрая разбираш, че той те е мамил
от тук стигам до извода, че е възможно да се прости изневяра, но тя трябва да се признае веднага, но когато си бил лъган години...- не
от тук пък стигам до другия извод, че това, което казвахте със скриването на истината, че ви било по-добре да не знаете са булшитс, защото в крайна сметка може би някъде другаде те е чакал човек, който не би те излъгал и не би ти изневерил, но но си бил в заблуда цели 5 години и си се отдавал на нещо, което няма никаква стойност, защото това не е благородна лъжа...



отивам да изневерявам

[anonymous708973]

не мислите ли, че това със скриването и появяване в последствие на истината, не отнема свободното право на избор на другия, дали да продължи с този човек или не

Абсолютно съм съгласна.
Това е чиста наглост, а наглите хора живи ги изяждам.

Абе, все коментираме какво правим, ако другият изневери. А какво правим, ако ние изневерим? Признаваме ли си или не? При какви условия? Как, в каква ситуация си признаваме, в каква ситуация буквално изплюваме думите и какви думи?

Моля за вдълбоченост и мисъл, а не автоматичното "Никога не бих изневерила, а ако бих, ще си призная веднага".

Жокер: Лично аз дори не съм сигурна дали бих казала, ако близък негов приятел ме сваля или ми налети.

[102]

Абе, все коментираме какво правим, ако другият изневери. А какво правим, ако ние изневерим?

Алелуя, тва като цяло трябваше да бъде темата, а не да се изкарвате някви цру-та, които надушват че са им изневерили от километри.

[NomNomNom]

Абсолютно съм съгласна.
Това е чиста наглост, а наглите хора живи ги изяждам.

Абе, все коментираме какво правим, ако другият изневери. А какво правим, ако ние изневерим? Признаваме ли си или не?

За мен нещата, които правя, не са грешка, и не бих го дефинирала като признаване точно.
Но не, не споделям и не бих споделила,освен ако не съм попитана от другата страна.

1.Не обичам да лъжа
2.Не обичам да се обяснявам и да давам отчети

А и не мисля, че бих имала връзка с човек, който би ми задал въпрос тип " изневерявала ли си ми". Ако ме пита - била ли си с друг - окей, ще му кажа, ама ако започне да прави стойки, няма да го трая и минута повече.

Не ме разбирайте погрешно, ако харесвам някого наистина много, няма да му изневеря, ако наистина смятам, че залужава - и животът бих си жертвала - и работата, и всичко, което харесвам за неговата кауза.
Но трябва да е спциален.

Но, говорим за всекидневния живот, когато имаме някакви връзки все пак и се случват някакви изневери, та, да.

[Violenza]

А какво правим, ако ние изневерим? Признаваме ли си или не? При какви условия? Как, в каква ситуация си признаваме, в каква ситуация буквално изплюваме думите и какви думи?

Няма такава опасност. Аз си знам, че не мога да изневеря. Говоря за сега и за близките години, да речем. След 20 годишен брак, не мога да знам на какъв акъл ще съм, искрено се надявам да не съм се променила чак коренно. Но за близкото бъдеще от +-5-10години съм абсолютно категорична, че е невъзможно. Прекалено искрен човек съм специално в това отношение и винаги съм уважавала мъжете с които съм била, а щом е така, то не бих направила нищо, с което да уроня авторитета на половинката си.
По начало не приемам изневярата за "грешка". Такава грешка няма, това си е чист избор, абсолютно винаги.


Обратно на всякаква логика, ако наистина наистина наистина обичам даден мъж и държа изключително много на връзката ни, изневяра няма да простя в никакъв случай, при никакви обстоятелства. Иначе, не знам. Ако след дълги години просто вече ми е удобно да съм с този човек и сме съумели да запазим добрите отношения и уважението, най-вероятно и да разбера за изневяра няма да се трогна. Реалистът в мен говори, че това е по-възможният вариант, за жалост.

[xXxPETYAxXx]

браво, браво
продължаваш да ме изумяваш
каква връзка е това тогава..(това не е въпрос)
какво самоуважение ще ти е останало...(това също не е въпрос)

О, моля те, престани с подобни невъпроси. Толкова ли си наивна? Мислиш ли, че ако някой изневери веднъж, шанса да не го направи пак е голям?
Колко време ти е най-дългата връзка до сега, че можеш да си позволиш да говориш за дългогодишните връзки?
Хората, които познавам с връзки по 5+(даже 6) си изневеряват системно. Просто секс - нищо повече. Но пък самата им връзка на емоционално ниво е достигнала нива, за които не си и подозирала. Точно, защото и двамата все още се обичат и не се "задушават" с правила и окови.
И престани със самоуважението, ти ако искаш се уважавай, защото държиш някой да ти е като кученце, аз мога да се уважавам, защото смятам, че мога да му дам свобода и въпреки това да го обичам, както и той мен.

А какво правим, ако ние изневерим? Признаваме ли си или не? При какви условия? Как, в каква ситуация си признаваме, в каква ситуация буквално изплюваме думите и какви думи?

Аз като се знам каква съм съвестна, ще ми е много гузно. Ще знам, че е по-добре, да си премълча, за да не нараня човека, обаче няма да успея и най-вероятно ще му кажа. Не мога аз да пазя такава тайна.

[Ivaaaaa]

...

лооол, каква силна духовна връзка само :О
какво високо ниво, което се надявам никога да не достигна...
истинската връзка не е изобщо това, което описваш, но окей, животът си е твой, изневерявайте си системно и си казвайте колко се обичате
и напротив, не държа някой да ми бъде...'кученце', именно за това ще му бия шута, за да се чука с която си иска без угризения
изградихте една много извратена представа за една връзка и много се съмнявам, че изобщо си вярвате...имам чувството, че ги давате тези доводи ей тъй за спорта

...

написа г/д същите неща, които и аз, но с други думи :Д



защо ще си призная, ако изневеря?
до такова признание съм сигурна, че никога няма да стигна, защото преди да съм си разтворила краката за някой друг, ще съм си изяснила отношенията с човека, с когото съм
например в предишната ми връзка нещата не вървяха заради ревността му, а и аз не го обичах така, както трябва
сега осъзнавам, че съм била с него само, за да превъзмогна предишният ми приятел, който замина да учи извън БГ
казах си му, че няма смисъл да продължаваме и сигурно някои се сещат за темата, която бях пуснала - дали е редно да бъдем само приятели с привилегии
не бих спала с друг, когато съм обвързана, защото това е първично и животинско, а ние хората можем да мислим и да се владеем, нали?
чукайте се с когото си искате, но го правете когато сте необвързани, защото по този начин си играете много долно с достойнството на другия

[xXxPETYAxXx]

изградихте една много извратена представа за една връзка и много се съмнявам, че изобщо си вярвате...имам чувството, че ги давате тези доводи ей тъй за спорта

Не казвам, че така изглеждат или трябва да изглеждат всички връзки. Но при някой двойки такива връзки са много успешни. Това, че ти не ги приемаш за теб, не значи, че не съществуват при други хора.