Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
А какво правим, ако ние изневерим? Признаваме ли си или не? При какви условия? Как, в каква ситуация си признаваме, в каква ситуация буквално изплюваме думите и какви думи?
Няма такава опасност. Аз си знам, че не мога да изневеря. Говоря за сега и за близките години, да речем. След 20 годишен брак, не мога да знам на какъв акъл ще съм, искрено се надявам да не съм се променила чак коренно. Но за близкото бъдеще от +-5-10години съм абсолютно категорична, че е невъзможно. Прекалено искрен човек съм специално в това отношение и винаги съм уважавала мъжете с които съм била, а щом е така, то не бих направила нищо, с което да уроня авторитета на половинката си.
По начало не приемам изневярата за "грешка". Такава грешка няма, това си е чист избор, абсолютно винаги.


Обратно на всякаква логика, ако наистина наистина наистина обичам даден мъж и държа изключително много на връзката ни, изневяра няма да простя в никакъв случай, при никакви обстоятелства. Иначе, не знам. Ако след дълги години просто вече ми е удобно да съм с този човек и сме съумели да запазим добрите отношения и уважението, най-вероятно и да разбера за изневяра няма да се трогна. Реалистът в мен говори, че това е по-възможният вариант, за жалост.