Аз си трайкам. Имах връзка, в която системно изневерявах и т'ва беше мноооого емоционално мотивирана изневяра. Никога не съм казвала, дори и когато се разделяхме. Аз поисках да се разделим, седнахме в едно кафе, обясних му какви са ми мотивите да се разделим и нищичко не казах за изневери. Много хубав човек беше. Чак ми е кофти, че загубихме контакт.

Да не вадя повече кирливи ризи... Ако някога разбера какво е това съвест и има ли то почва у нас, съответно и да я придобия, смятам за по-редно сама да си отчета грешката и да си набера багажчето и да го лиша въпросния от присъствието си, вместо да му обяснявам как ме ебал комшията. Ако аз смятам, че съм сгрешила, няма да имам нужда да се уверявам допълнително в това. Кат' не искам да го наранявам, просто си тръгвам.

Мълчанието е злато!