Това е историята на един афект. Тъжното е, че дори не е мой. Това е чужд афект, който нося в себе си, понеже не знам как се изпитва състрадание... Питам, преди да съм забравила, как се приключва връзка? Трябва ли да обвинявате? Винаги ли имат вина и двамата? А възможно ли е само един да е виновен? Обвиненията? Нужни ли са? А редно ли е да приключиш без да прегледаш щателно и собствената си паничка? А нужно ли да търсиш мир когато приключваш? Краят ли е моментът, в който казваш всичко, което те е наранило или по-скоро трябва да запазиш само хубавото?