Краят...

[babity]

Това е историята на един афект. Тъжното е, че дори не е мой. Това е чужд афект, който нося в себе си, понеже не знам как се изпитва състрадание... Питам, преди да съм забравила, как се приключва връзка? Трябва ли да обвинявате? Винаги ли имат вина и двамата? А възможно ли е само един да е виновен? Обвиненията? Нужни ли са? А редно ли е да приключиш без да прегледаш щателно и собствената си паничка? А нужно ли да търсиш мир когато приключваш? Краят ли е моментът, в който казваш всичко, което те е наранило или по-скоро трябва да запазиш само хубавото?

[xXxPETYAxXx]

Питам, преди да съм забравила, как се приключва връзка? - Не съм сигурна дали разбрах точно какво имаш предвид с този въпрос... но да речем "културно". Не харесвам груби раздели, в които се крещи, обижда и т.н.

Трябва ли да обвинявате? - Не, не трябва, но хората го правим.

Винаги ли имат вина и двамата? А възможно ли е само един да е виновен? - "Вина" въобще не мисля, че е подходяща дума. Но все пак, проблемът според мен е или в двете страни, или просто никой не е "виновен"(честно, тая дума никак не ми харесва, вероятно защото според мен човек не може да е отговорен за раздялата).

Обвиненията? Нужни ли са? - И "да" и "не". По принцип, въобще не са нужни. Обаче, все пак като си афектиран и започваш да се самосъжаляваш. Тогава започваш да търсиш причините в другия. Един вид - да обвиняваш другия те предпазва от това да обвиняваш себе си в моменти на съкрушение. Та може да се каже, че за по-слабите хора са необходими. След време обаче, когато преживееш нещата, започваш да гледаш по реалистично над нещата, да виждаш и своите грешки и т.н.

А редно ли е да приключиш без да прегледаш щателно и собствената си паничка? - Редно или не, така се получава. След време си я припомняш.

А нужно ли да търсиш мир когато приключваш? - Зависи от случките и хората, аз предпочитам да го правя.

Краят ли е моментът, в който казваш всичко, което те е наранило или по-скоро трябва да запазиш само хубавото? - Няма универсален отговор. Пък и това, дали ще си кажеш в даден момент какво те е ранявало, не значи, че след период от време няма да си останал само с хубавите спомени.

Прекалено индивидуално е каква е дадена раздяла - хората са различни, връзките са различни, разделите също.

[tori]

Как се приключва - сядаш и почваш да говориш кое, как, какво, защо. Обясняваш на дълго и широко кое не ти харесва в отношенията и какви грешки са допуснали и двамата. Мирно и тихо, без викове, летящи чинии и обиди. Жалко е, че рядко се случват подобни неща.
Не би трябвало да има обвиняване.
Обикновено и двамата имат вина.Единия понеже е стъпил погрешно, а другия - защото не е успял да прости примерно. Това е пример, общата ми представа. Нека спомена. Не че няма възможност да си харесаш друг или чувствата да охладнеят, напротив - просто пример.
Обвиненията... ми май не са, поне аз смятам, че би било добре да се пропуснат.
Собствената паничка е задължителна според мен.
Да, би трябвало всичко да приключи мирно. Бих искала да е така.
Да, краят е това място, но и не само.

[fenastz]

Зависи. Ако те е хванал да лапаш на друг мъж, биха възникнали известни поводи за обвинения.

Иначе не знам - краят би трябвало да е бърз, да не се агонизира, просто да продължиш с живота си. Това е в идеалния случай обаче...

[FAKE IT]

Трябва ли да се обвинявате? В никакъв случай не трябва да се обвиняват един-друг защото това не носи никаква полза, освен допълнително изостряне на ситуацията. Трябва обаче да винят самите себе си, защото това е градивно.

Винаги ли имат вина и двамата? Не, според мен в повечето случаи отговорността е в ръцете на мъжа. Той трябва да изчиства пречките пред връзката, изпълнявайки правилно ролята си на водач във връзката, но има и случаи, когато вината е и в жената. Или пък в това, че не си пасват, като хора. (което е "вина" и на двамата)

А редно ли е да приключиш без да прегледаш щателно и собствената си паничка? Човек трябва да потърси вината първо в себе си, преди да я търси в другия.

Краят ли е моментът, в който казваш всичко, което те е наранило или по-скоро трябва да запазиш само хубавото? Винаги съм гледал на връзката, като на средство за усъвършенстване, средство тя да ме направи по-добър човек, нещо градивно. От тая гледна точка гледам от аспекта на "да запазиш хубавото", иначе каква е ползата от обратното?