Как приемате малко старомодните срещи

[anonymous708973]

Искат по същата причина, поради която и аз искам. Познавайки Темплъра, например, и умствения му багаж, направо съм готова да си заложа главата за причините.

Не бил говорил на никого, тия на друг ги разправяй. Засегна три неща, и трите са ми в любимите.

Сушито го ям с клечки, които държа правилно. Яла съм с пушена риба, ям и със сурова, при това с удоволствие. Оризът не може да се "изрони", защото е специален сорт плюс че има оризов оцет вътре. Правя разлика между хосомаки, урамаки, футомаки, нигири и сашими. Има и още видове, с които съм запозната само по картинка, понеже не съм ги виждала в България, а в Германия не съм ходила на суши все още. Вкъщи имам нори, бамбуковата постелчица, специалния ориз, оризовия оцет, уасаби-то и японски соев сос.

При това не е имало кой да ме научи и кой да ми е ментор. Бях първата от познатите ми, която прояде суши, сега половината ядат. Каквото го знам, съм го научила сама. Тук преди един месец имахме азиатска седмица. Познай кой беше първа кипра на суровата риба, нарязана на парчета, големи колкото свинско за готвене.

Губиш баса, с други думи.
Всеки, който казва, че знае всичко за нещо, е пълен глупак, впрочем. Не бил надувка после, лелеее..

Майка ми има един любим лаф, не съм сигурна от кого е, мисля, че от професор в университета: Няма нищо по-страшно от войнстващата простотия.
Тоест, това, че си клише с ограничени интереси и естествено огромно самочувствие, защото то върви в комплект, съвсем не значи, че ще избягаш насран. Напротив - повечето хора обичат да си доказват простотията. И това е най-страшното - отказът да научиш нещо ново, убеден, че знаеш всичко.

Когато някъв вчерашен пикльо ми твърди, че хората, в частност момичетата рядко имали какво да го научат, ясно ми е що за птица е.

Приключих по темата.