Как приемате малко старомодните срещи

[SpiritInBlack]

Отдавна не бях чел такава интересна тема във форума , адмирации за автора. На опера съм ходил само 1 път - с родителите ми . Майка излъга мен и баща ми да отидем за рождения и ден. Часовете там си остават едни най-мрачните в живота ми . С бащата страдахме много заедно и имахме какво да си разказваме после , но втори път няма да има - цялата тази прекалена показност ми дойде повечко.
Виж , театърът е нещо съвсем различно. Особено сега , както съм в София , ходя на театър всеки месец. Малко са филмите , които могат да те накарат да се замислиш по начина , по който го прави една добра постановка. Идеята да заведеш приятелка на театър обаче ми е чужда - това вменява малко по-сериозни отношения, които не ми се нравят. Отделно е лоша идея да заведеш момиче на първа среща на гореспоменатите места, защото няма динамика , а тя и воденето на разговори са много важен елемент за първата среща. Преди години заведох тогавашната си приятелка на театър в Пловдив . Много и се искаше да гледаме "Магията на Ненчо" , но билети се намираха много трудно. Накарах баща ми да помогне . С нея останахме очаровани от представлението.