Сън или нещо повече...?

[julian8787]

Не е кой знае какъв идеализъм. Крепи се на това, че най-важното за една връзка е откровеността и разбирането.

И аз мислех по същия начин, но сега и по друг. Проблемът за моралната честност, мисля, че не подлежи на рационализации. Ти изхождаш от позиция на сгрешил в любовта. Изискваш от себе си да признаеш, а към другия поставяш очаквания да те разбере, готовност за диалог, а най-после и прошка. Коя съвест успокояваш — разбира се — своята. Хвърляш истината върху другия, а както знаем: „Истината е операция без упойка“ по Дънов. Не следва ли да казваме истината само на онзи, който може да я понесе? Аз не бих рискувал, бих пощадил другия човек, ако знам, че ще изживее изневярата тежко. Изповядвайки себе си, личността се противопоставя на личността, пред която го прави. Сблъсква се с различни потребности и убеждения. В този смисъл потулването на истината, ако може така да се каже, е разбираемо.

Когато не коментираш проблемите, те имат свойството да стават по-големи.

Това е вярно, но с едно малко уточнение, а именно — с кого. Разговорът с всеки човек е едно уникално преживяване. Общуването с всеки човек има индивидуални граници. Разбирането в една насока не изключва неразбирането в друга, не изключва дори конфликта. Например, на този мой приятел мога да споделя проблемите относно сексуалния си живот. Той ще ме разбере, ще ми даде съвет и ще уважи моето морално достойнство, ще ме приеме такъв, какъвто съм. Споделянето не е задължително да се прави със съпруга/та.

,как така след 6месеца без да се видим,чуем или дори пишем аз се сетих за него.

Човешкият мозък не може да създава лица. Образите в сънищата са на реално съществуващи обекти, които сме срещнали през нашия житейски път. Тоест не бива да се тълкува буквално, че имаш чувства към въпросния приятел. Или, да кажем, моят баща искаше да ме убие насън, което е абсурдно. Сънищата, извън контекста на твоя, изразяват вътрешните напрежения на човека. Подсъзнателни страхове и фантазии излизат наяве.