Невъзможна любов ли е?

[umri]

Здравейте,

С едно момиче се познаваме от около година и половина. Момичето много ми допадаше, всичко изглеждаше добре на пръв поглед - закачки, смях, бъбрене до късно и т.н. След около 4 месеца реших да й намекна, че много я харесвам, но тя ме отряза, защото е имало друг, който обича. До колкото знам, любовта им е невъзможна, баща й не иска това момче и така разбирам, че тя е била принудена да избира между него и семейството си. Разбира се, избрала семейството си, но тя продължава да си пише и чува с него. Не са гаджета, той е от друга страна, не знам дали въобще се виждат.. След този момент го приех, казах си, ще се откажа от нея, не й пишех, не я търсех. След това тя сама ми писа, от тогава пак си пишем и говорим, не можех да я питам какво става с тях, правих опити за комплименти, и този път не ме режеше като преди. Логично е да си помисля, че се е отказала от него.. Видяхме се с нея и наживо, още повече ми хареса, и като човек страшно много ми допада. Но за съжаление след срещата тя не ме потърси, нищо.. Аз нахалствах, търсех я и т.н. Един ден не издържах и й казах какво изпитвам към нея и тогава тя ми каза, че все още иска него.. Опитвам се да й обясня, че с него няма как да стане, освен ако не зачеркне семейството си.. Поисках да ни даде шанс, да опитаме. Тя ми каза, че съм много добър човек, всичко е тип-топ, просто я няма тръпката от нейна страна.. Осмели се и реши да пробваме.. Онзи ден се видяхме пак, опитах се да я прегърна, но тя се дърпа. Не мога да разбера как може да опита да изпитва нещо към мен, след като гради стени между нас.. Попитах я гледайки я в очите, продължаваме ли да пробваме или е до тук, тя каза не знам, нямам си на идея.. И от тогава пак нищо, ни вест ни кост.. Вече взе да ми омръзва да я чакам, страшно много я обичам. Ситуацията е такава, че те двамата се обичат, но семейството не позволява, а от друга страна само аз я обичам а тя ме намира за мн добър и няма да има проблеми от към семейството й, но я няма тръпката.. До колкото знам от други лица, е казала, че някой ден може да стане с мен.. Но до кога да чакам? В момента не мога да си и помисля да съм с друга, но е и глупаво да я чакам, и то пак не знам какво ще стане. Още повече, че тя как е сигурна, той като е на толкова километри от нея, че не излиза с други и не си я държи просто като резерва? Редно ли е насила постоянно аз да й пиша и да й напомням за себе си? Би ли имало ефект ако спра да й пиша и търся? Как бихте постъпили вие?

Благодаря предварително.

Ако това 89 на ника ти идва от набора, който си - лошо. Допуснал си да влезеш в нейния филм, да се водиш от нейния сценарии, който най-вероятно дори е несъществуващ и е диктуван от неосъзнати прищевки. 4 месеца са много време занимавка с момиче, което дори няма идея за намеренията ти. Най-вероятно е било и виртуална кореспонденция, което го прави още по-лошо. При тебе се е получило едно доста често срещано явление, което се проявява поради неопитност. Дълго време си имал страх да покажеш истинските си намерения на момиче, въпреки че тя се е досещала. Имало го е страха от отхвърляне. В някакъв момент (след 4 месеца) си се престрашил, като след това дори сте излезли. След като си показал чувствата си, ти е олекнало и си дал свобода на това, което си насабрал вътре в тебе. Тя те е отрязала, което е похвално за нея. Похвално е, че е решила да ти каже как стоят нещата, без да те върти много. Но ти си много влюбен, защото си позволил за тези 4 месеца да се кондензират и катализират неизказаните ти чувства и сега не можеш да поемеш поражението, че те режат. Ставаш настоятелен и нахален, което е нормално и логично продължение на събитията. В същото време за тези 4 месеца тя не е успяла да види мъж в тебе и си и станал добър приятел. Отново често срещано явление. Но, замисли се.. как може момиче да види мъжа на живота си в един виртуален образ, който 4 месеца го е страх да я покани да излязат, очевидно си прикрива чувствата и е винаги на разположение? Как може да види мъжа на живота си в човек, който след като е отрязан не спира да нахалства? Тя не може да го обясни, но вътрешните й гласове й казват, че не си достоен за нейното сърце и легло. И тя не е кучка, за да си го мисли и чувства така. Просто е жена. А част от устройството на жените е да пускат през цедката такъв модел на поведение, какъвто ти си показал.

Решението: Взимаш си поука от това, което ти раздробих и се опитваш да си го прекараш през мисловната призма. При следващото момиче използваш противоположен подход. Просто не отдавай голямо значение на красотата й, интелекта й, завладяващия й смях и пр. Приеми, че е равна с тебе и с нищо не те превъзхожда, защото това е така. След като наистина си възприел този начин на мислене, ще започнеш вътрешно да чувстваш нуждата за баланс на твоите действия, спрямо нейните. Като видиш, че тя не дава дори наполовина на това, което ти влагаш, ще ти стане ясно, че няяяя филм, брат.. и изчезваш.