Похвално е, че наистина си искала да зарадваш съученичката ти.

Но реакцията ти към ситуацията е ужасна. И не говоря за разочарованието - нормално и човешко е да си го почувствала. Няма нищо срамно това. И аз съм изпадала в някакъв миличък момент, в който съм искала да зарадвам непознат/познат, въпреки цената. Мило е и това, че другите обсъждат колко просто и тъпо е било от твоя страна да го направиш за мен е глупаво.

Това, което обаче не е хубаво е фактът, че изтъкването ти на марковите и дрехи показва, че ти си го направила този жест със ясното (или не-толкова-ясното) съзнание, че и ти искаш нещо грандиозно в замяна. Да, разочаровала те е, но това не означава, че трябва да я нападнеш. Преглъщаш всичко и от тук насетне имаш две възможности - да престанеш да зарадваш хората или да продължиш да го правиш, въпреки крайният резултат.

В крайна сметка, ако искаш да бъдеш добър то трябва да бъдеш, защото наистина го искаш без да целиш някаква изгода, а не защото очакваш похвала.