Цитирай Първоначално написано от NeutralMilkHotel Виж мнението
Започваш да гледаш по-платонично на връзката и спомените ви. Прекарал си много време с приятел - това е равновойно на една братско-сестринска история дори. И тук става извратено, и емоциите са прекалено противоречиви, с месеците и годините това, че сте правили секс (и не говоря само за физическият акт) остава някъде, където го усещаш като факт, не като предизвикателство.
Плюс това гледаш да внимаваш, защото вече веднъж с този човек малко или много сте се наранили (ако не друго егото) и не искаш да усложняваш нещата повече, и да правиш някакви турси сериали в личният си живот...
Интересно.
Забелязала съм обаче, че има такива хора, с които ако се разделиш, просто няма вариант да останете приятели. И не говоря за мелодрама, етц, а напротив. Тръпката, емоцията, любовта е била толкова силна, че когато по една или друга причина се разделите, става прекалено мъчително този човек да ти е в живота. И в един момент, при случайна среща химията може да си каже думата... говорим за този специален човек, в чието присъствие буквално не можеш да си стоиш на дупето.
Не знам дали всички ще ме разберат или ще са съгласни, ама... така си мисля.