Здравейте,моят "проблем" е ,че не изпитвам чувства.Не се влюбвам ,не хлътвам по момичета,не съм мил,не съм внимателен,егоист съм.Винаги съм бил такъв и се харесвам такъв,не съм лошо момче или нещо такова,просто всичките ми "връзки" ,ако мога така да ги нарека са просто забавление.И мисля,че е нормално да търся само това ,на 22 години съм защо ми е нещо друго.Трябва да уча ,да си гледам бъдещето ,не някое момиченце да ме натоварва.Живеех си идеално по този начин,имал съм отношения с момичета за по няколко месеца,било ми е добре,разбирали сме се ,не съм ги лъгал ,че ги обичам,че съм влюбен в тях,казвал съм в началото какво търся,забавление ,добро отношение ,но не и обвързване.Е както се досещате в даден момент, момичетата искаха повече и се разделяхме.До преди 2 месеца,срещнах едно момиче ,в момента в който я видях ,поисках да е моя.Изключително красива,погледна ме с пренебрежение,защото вече бях излизал с нейна приятелка и явно знаеше ,моите "принципи" ,но все пак говори с мен.Харесах я ,започнахме да излизаме ,ден ,два ,пет и започнахме да прекарваме цялото си време заедно,започнах да бъда изключително мил и внимателен.Беше ново за мен,хареса ми ,беше приятно да я карам да се усмихва,да й правя изненади ,да й говоря мило,да съм нежен ,да лежа с някого часове и просто да разговаряме и да я прегръщам.Не ми се беше случвало никога такова нещо,както и на нея,до колкото разбрах.Но след първия месец и нещо,тя започна да ме отбягва,не знаех какво съм направил,търсех я постоянно, тя все беше заета,имаше работа.Започнах да се чувствам зле,исках да разбера какво става,говорих с нея ,тя ми каза ,че я е страх да се влюби в мен и т.н.Казах й ,че я обожавам ,че никога не съм се държал така с жена,че я искам и ще се постарая да е щастлива.Тя се съгласи ,за няколко дни нещата бяха добре,но после отново се прецакаха.Каза ,че й трябва време дадох й го .. преди 4 дни дойде вкъщи ,лежахме и пак си говорехме както преди,радвах се много ,на следващия ден тя ми се обади аз бях зает не й вдигнах,вечерта се видяхме и тя ми каза,да не я търся повече.Минаха 3 дни ,побърквах се днес я навих най-накрая да се види с мен,през тези 3 дни не съм излизал,не съм ял ,само лежа ,чувствам се съсипан и ужасно самотен.Когато се видяхме ,аз я помолих да ми каже,защо се държи така ,защо постъпва така с мен и тя ми каза "Защо приемаш всичко толкова на сериозно,излизали сме 2 месеца почти ,не е като да сме тръгнали да се женим,просто не виждам смисъл да сме заедно,не ме търси тази вечер,излез забавлявай се с приятели,утре ще ти се обадя ,да чуя как си." .. и си тръгна.
Аз мога да спра емоциите си ,мога да спра да чувствам отново,но не съм сигурен дали е правилното решение,защото направя ли го ,тя ако размисли след 5 дни ,няма да съм същия както досега.А не го ли направя ,това което изпитвам просто ме побърква,чувствам се ужасно.Та въпроса ми е ,някой имал ли е такъв проблем като мен и какво да направя?