Пазя си всичко. Което ми харесва, стои в стаята ми, което не ми харесва - на тавана или в килера. Не защото ми носи лош спомен примерно, а защото наистина не ми харесва :Д
Някак въобще не се занимавам да мисля за бивши, макар че се случва да се присетя. Независимо дали сме запазили добрия тон, или не, мога да се похваля съвсем искрено, че не тая лоши чувства към никой от мъжете, с които съм била. Защо да си крия подаръците, снимките, спомените - това са неща, които са се случили, без значение дали с актуална дата за мен са неприятни, или не. Нещата не се игнорират или забравят. По-скоро се преживяват и спират да имат някаква емоционална тежест или поне не същата, каквато са притежавали.