Нека това стане обща тема за новото ми свободно Аз


Ще поседна на другия бряг
при червения цвят на малините,
ах, обзема ме силният страх,
че така ще си минат годините.
Че и твоите сини очи,
що сънувам в студените вечери,
ще ме гледат с червено презрение...
По-далече и все все по-далече е
този миг, в който с теб ще говорим открито,
ще захвърлим оковите,
и, далече от своите,
ще прекараме радостта заедно,
ще сме вечно щастливи и никога криви
за един-друг. Напразни желания...




Тъжно вятърът поднася
към студената земя
лист опърпан, изсушен,
и безжизнен - не умиращ,
глухо паднал във нощта,
не запомнил що е ден.