7:16 - телефона звъни с Astral Projection https://www.youtube.com/watch?v=p2cOy5Nbud0 - Виждам слънцето как пронизва тъмните щори, протягам се бавно и внимателно за да проверя лявото ми рамо как е. Изглежда, че почти не се усеща болка, но това е заради медикамента предназначен за едър рогат добитък. Отправям се към банята с неадекватни движения и леко дисбалансирана походка. За малко да ударя касата, но въпреки това всичко е наред. Пускам първо студена вода, за да усетя някое чувство (да разбера, че все още съм жив), после идва ред и на топлата, а докато тя се стича по празната ми глава и торса автоматично се замислям за смисъла на живота. Протягам ръка да взема душ гел-а, нанасям го върху тялото си и отново си напомням следващия път да не купувам YSL. Излизам от стаята за размишления (банята), взимам от закачалката тъмна блуза, тъмни дънки и се насочвам към стаята ми, все едно излизам на ринг по време на гала вечер. Слагам доспехите, сядам на масата и лакомо започвам да дъвча дебелите сандвичи (сутрин най-обичам домашно приготвени сандвичи с много месо и подправки). Докато зареждам организма ми с нужната храна за следващите три часа през главата ми минават какви ли не мисли, но по някое време си пускам сутрешната емисия да видя с какво се опитват да залъгват Българите и виждам, че и днес нищо не се е променило. Изпивам си сока на един дъх, транспортирам се пак до стаята за размишления, мия зъби докато гледам в една точка, а мозъка чегърта по черепа ми. Знам че си изтормозен и обременен, знам че боли на всяка крачка и всеки дъх, но няма какво да направя бе братле. Слагам дезодорант, парфюм, тъмни обувки, пожелавам приятен ден на майка ми и излизам. Докато чакам асансьора пак ме налягат тежките екзистенциални проблеми и когато го видя, се отърсвам от мислите си. Натискам копчето за надолу и забивам поглед в белите копчета на тъмния асансьор. Като че ли някой нарочно ги е направил в такъв цвят - да залъгва децата, че там навън е "бяло" и ги чака светло бъдеще изпълнено с щастие. Дано родителите им й обяснят, че повечето от нас ще свършим в гроба или затвора, за да са подготвени какво ги чака там навън. Стигам дестинацията, отварям врата на асансьора и виждам един съсед - поздравявам го с тренирана актьорска усмивка, разминаваме се и си сменям веднага физиономията. По пътя към входната врата на блока слагам тъмните слънчеви очила на челото ми, слизам по стълбите и още преди да съм отворил вратата, свалям очилата и ги поставям там където трябва - пред безчувствените ми очи. От там нататък слагам усмивката, доброто настроение, слагам демоните ми на каишка и се запътвам пеша към дестинацията ми.