Направих си една равносметка и теглих чертата, а под нея резултата не ме учуди. Изглежда, че цял живот съм бил така, но не ми е правило впечатление. В училище винаги седях сам на последния чин нашмъркан или напушен. Хората май се страхуваха да общуват с мен или просто не са имали желание. От 8ми до 10 клас така си изкарах, а после от 11ти до 12ти започнах и да изкарвам някой лев. Никога не съм завързвал истинско приятелство - всичко при мен беше базирано на принципа: "аз ти върша работа - ти ми вършиш работа". Въпреки всичката помия аз си бях умно момче и завърших с 5.50. Още от самото начало нещо се е счупило в мен или просто съм се родил така че да не принадлежа никъде. Не изпитвам нужда да имам "най-добър приятел", "сериозна приятелка", "любима чалготека", "любим алкохол" и т.н. По някой път ми става тежко, че никога няма да съм като нормалните хора, които имат тия неща. Но от друга страна се радвам, че не съм част от стадото, и че съм постигнал и направил такива неща, за които тия хора могат само да мечтаят. Завиждам им на щастието... как може да са щастливи, а аз не? Чалгата ли им промива мозъка или евтиния алкохол? Усещам как след време ако оцелея, ще съм като ония самотни хора в S-класите