Вървят ли връзките ръка за ръка с ограниченията? До някаква степен - разбира се, но до каква точно. Смятате ли за нормална ситуацията, при която с партньора да си забранявате всякакво общуване с представители на противоположния пол, дори да няма нищо сексуално в това общуване? Принадлежите ли към хората, за които един разговор на партньора с друг индивид би ви разбил сърцето, или по-скоро сте от тези, за които въпросните изречения "няма да излизаш с чужди мъже/жени" е ограничаващо свободата ви и предполага скорошен край на връзката?
Бонус въпрос - Би ли ви наранило партньорът ви да има чувства към друг дори да не е направил нищо по въпроса и да няма никаква "консумация" на тези чувства? Би ли ви наранило партньорът ви да прави секс с друг без емоции, без чувства, докато третият човек е с ясното съзнание за вашето съществуване и че това е нещо еднократно? Кое от двете би ви наранило повече?