Татко

[Klinche]

Татко

Беше тук, сега те няма.
Чу ли, когато те опяха?
Беше тук, сега те няма.
Чу ли, когато те скърбяха?
Но ти не си тук и то отдавна.
Нямаше те и сега те няма.
Да си кривя душата?
Да се мамя?
И теб, и мен самата,
като кажа, че за теб скърбях?
Не. Не, благодаря.
За теб надявах се.
От теб нуждаех се.
За времето ти си мечтах.
За вниманието ти се потрудих.
За одобрението ти се измъчих.
Не бях достатъчна. Така ми казваше.
Не бях достойна. Това повтаряше.
На мен отказваше това, с което другите даряваше.
Мен отричаше, другите признаваше.
Мен наричаше с всички имена
и нараняваше ме ти така.
Пукаше ли ти? Разбира се, че не.
И така превърна ме в отчаяно дете.
Осъзнах се и видях,
същността ти проумях.
Че от теб не се нуждая аз разбрах.
Спрях да търся теб, времето ти,
вниманието ти, одобрението ти.
Ето, че пораснах, съумях
да постигна това, за което си мечтах.
Видя ли как съвсем сама успях?
Лежи си там, заровен в пръстта.
Лежи си там, скрит от света.
Никому ненужен стой си в гроба.
Там няма да раниш други хора.
Не беше тук и сега те няма,
няма нужда да си тук, и не личи, като те няма.

[StoichoRusinov]

Кефи ме!!! Само това ще кажа!

[veilside88]

(bow) Невероятно , изпълни ме !

[Scriptta_]

Имаш талант, наистина!