Връзки от разстояние

[awerw]

с желание всичко става само това ще кажа....

[pisancety]

Винаги има начин. Наистина зависи от човека, обаче. Аз съм МНОГО ревнива, затова и се разделих с бившия ми. Момчето, с което ходя в момента от две години и три месеца е на 127 км. от мен и си е така отначало. Аз бях на 14, а той "баткото" на 17 и ми беше много симпатичен и явно и аз на него. Запознахме се като си беше дошъл през лятната ваканция при леля си на гости в града, в който аз живея за около седмица и тази седмица се превърна в месец и две седмици. От тогава аз ходя през уикенд във Варна при него, а когато аз не ходя той идва при мен и това продължава и до сега (разбира се и ваканциите сме заедно). Влакът се превърна най-употребявания транспорт от мен. И в край на краищата ще решим проблема на тази връзка догодина като започне да учи в София и аз ще се преместя с него, за да сме двамата и там ще си изкарам последните две години. ЗА ВСИЧКО ИМА НАЧИН, ПРОСТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВЯТ КОМПРОМИСИ!
П.С. съжалявам за дългата история, но просто исках да дам инф. колкото се може по-точно

[tireheb]

^ 1 час път не е "връзка от разстояние"

по темата - изкарах навремето 6 месеца така (аз си бях в бг, тя - англия)
малко след като се върна се разделихме, ахаха

[SpiritInBlack]

никой не може да ти каже универсална истина, всеки решава сам за себе си. аз не бих започнал връзка от разстояние , не бих и участвал , ако се превърне такава. връзката просто губи смисъла си

[Tsukuda_Hiroshi]

Аз за "връзка от раазстояние" мога да призная само такава, която се разиграва между 2 съседни града или град и село. Всичко останало е загуба на време и безсмислена агония.

[Hayashi]

От 1000 км станаха точно 1739. Но пък от друга страна след всичко това обикновените връзки ми се виждат ужасно скучни.

[Naive]

От 1000 км станаха точно 1739. Но пък от друга страна след всичко това обикновените връзки ми се виждат ужасно скучни.

И като след няколко месеца се съберете, връзката ти ще ти се струва ужасно скучна? :Д

[Hayashi]

Всъщност не. Това е вече друго. Имах предвид онзи период на опознаване тип "да идем на кино, на кафе и т.н.", който за мен е ужасно отегчителен.

[anonymous708973]

Изобщо не съм съгласна. Човек реши ли да лъже и да изневерява, и заедно да живее с половинката си, ще намери начин. Една връзка от разстояние изисква не малко усилия и далеч не виждам голямата полза от това да си с някого, който е на километри, без да ти пука за него, при положение, че имаш намерението да си въртиш други.

Душата, тя каза "по-удобно". Никой не казва, че иначе е невъзможно, а просто че иска маааалко повече внимание :д

[anonymous708973]

И като след няколко месеца се съберете, връзката ти ще ти се струва ужасно скучна? :Д

Има го този момент, впрочем, докато свикнеш, че тоя човек е в същия град, няма да ходи никъде и имате цялото време на света за вас двамата. Много е изненадващо.

[tanya_vd97]

По тази тема искам да попитам какво е мнението ви. Според вас възможно ли е при връзка от разстояние момчето да държи на момичето и да иска да са заедно, но да не иска да си пише с нея, защото по някакъв начин го притеснява разстоянието, и да чака да се видят на живо.

[Tsukuda_Hiroshi]

Не е нормално да не иска да си пишат. Дали могат - това е друг въпрос.

[naty:)]

с желание всичко става само това ще кажа....

Не и при теб ахахах

[3oPuTy]

Моята връзка в момента е от разстояние и се справяме. Старая се да ходя при него всеки уикенд, а ако нямам възможност да остана, то поне за няколко часа, но ние сме на 90км. един от друг.
Когато не се виждаме прекарваме доста време на телефона - по 3-4 часа, а понякога и повече.
Имали сме проблеми, наскоро почти се разделихме дори, но няма безгрешни хора. Още няколко месеца ще сме в това положение, но най-късно лятото обмисляме да заживеем заедно.
Като цяло подобна връзка може да съществува, но само ако двойката обмисля съвместно съжителство във възможно най-близко бъдеще.

[fUcKsMiLe]

И аз съм в такава връзка.. почти 2000км, но нищо не ни спира.
Дано да си остане така, докато не се съберем, което не се очертава да е в близкото бъдеще,
но аз лично бих направила всичко, за да съм с него въпреки разстоянието.
Нямаме никакви проблеми, въпреки че съм голяма ревнивка, се старая да не го показвам.. много.
Ще се виждаме на всеки 3 месеца за по 2-3 седмици, лятото може да откараме и 1-2-3 месеца,
зависи как ще ни съвпаднат от тук нататък нещата. И дали ще сме още заедно(I hope so.. tho).
Говорим си, ако не всеки ден, то през ден. За минимум половин-един час.
Като си беше тук, буквално бяхме неразделни. Само на Коледа всеки си беше в къщата, със семейството.

Могат да съществуват такива връзки, МНОГО е трудно, особено ако не се очертава да сте заедно
в близкото бъдеще(година примерно). Но не е невъзможно, напротив.
Ако действително имате силни чувства, можете да го преживеете, ако мислите, че си заслужава.
Както и ако вярвате на половинката си.
Ако няма и капка доверие, то изобщо не трябва да се започва такава връзка.

[DarknessAngel]

Може и да се получи, може и да не се получи. Зависи и от двете страни.

[anonymous708973]

И аз съм в такава връзка.. почти 2000км, но нищо не ни спира.
Дано да си остане така, докато не се съберем, което не се очертава да е в близкото бъдеще,
но аз лично бих направила всичко, за да съм с него въпреки разстоянието.
Нямаме никакви проблеми, въпреки че съм голяма ревнивка, се старая да не го показвам.. много.
Ще се виждаме на всеки 3 месеца за по 2-3 седмици, лятото може да откараме и 1-2-3 месеца,
зависи как ще ни съвпаднат от тук нататък нещата. И дали ще сме още заедно(I hope so.. tho).
Говорим си, ако не всеки ден, то през ден. За минимум половин-един час.
Като си беше тук, буквално бяхме неразделни. Само на Коледа всеки си беше в къщата, със семейството.

Могат да съществуват такива връзки, МНОГО е трудно, особено ако не се очертава да сте заедно
в близкото бъдеще(година примерно). Но не е невъзможно, напротив.
Ако действително имате силни чувства, можете да го преживеете, ако мислите, че си заслужава.
Както и ако вярвате на половинката си.
Ако няма и капка доверие, то изобщо не трябва да се започва такава връзка.

Няма ли начин да се скъси разстоянието, когато ти заминеш да учиш?

[New_Teen_Mashine]

Рядко има и начин, и желание, при мен тази връзка беше на 7000 километра и пак имаше начин, но е опасно. Аз съм категорично не, освен ако не е в съседният град, въпреки че аз и за там не бих се занимавал, защото съм имал и такива случаи!

Единственото момиче, което съм обичал живее на 350км от мен, възможни са тези връзки, има ли желание има и начин.

[Hilary_]

Би излязло нещо само, ако е временна тази дистанция. Иначе (поне за мен) е абсурдно да бъда с някой, който не мога да пипна дори, какво остава да разчитам на него, след като е някъде си ..

[fUcKsMiLe]

Няма ли начин да се скъси разстоянието, когато ти заминеш да учиш?

Ще се скъси с около 1000км, но пак е много.

[veilside88]

Дълбоко против съм такива връзки !
Когато сте далеч един от друг за дълго просто се губи връзката ..

Ако имаш предвид запознаване онлайн

В чата всеки знае да се умилква ( има и травестити )..

[Tsukuda_Hiroshi]

Йеееее! veilside88 удари 100 мнения!!

По темата: сега препрочитам всичко и се замислям, че май започват да се появяват все повече такива връзки. Преди беше достатъчно хората да са от 1 село или град и всичко беше ок. Сега ученето, работата, постоянното местене, гурбетлъка - до такава степен са отдалечили хората, че връзките им са повече онлайн, отколкото 3D...

[ImUrGodBaby]

Една връзка от разстояние не може да съществува, ако в нея не са намесени 2-ма пораснали, зрели и знаещи какво искат, от живота хора!

[baby_baby]

Няма шанс да се получи... А и защо ти е подобна връзка?

+++ и аз мисля така и се убедих че не става то си зависи и от хората де..

[Colouring]

В такава връзка съм от почти 6 месеца и е много трудно, да. С тъга ще призная, че не знам дали ще имаме общо бъдеще, защото пътищата ти е много вероятно да се разделят не след дълго. Аз от другата година ще съм студентка в град, в който той не е. А в момента ни делят 450 километра. Сама съм си задавала въпроса защо съм във връзка, в която нещата са толкова неясни и в която не се очертава общо бъдеще засега. И отговорът е много прост - защото съм щастлива. Да! Никога през живота си не съм си позволявала да кажа, че съм щастлива, но през последните няколко месеца бях най-близо до това чувство, до което съм успявала да бъда някога. Скоро прекарахме доста време заедно по непридвидими обстоятелства и тогава осъзнах, че всичко си струва. Независимо, че ми липсва ужасно много, когато не е тук, когато се видим просто... всичко придобива значение. Той е непредсказуем, непредвидим, научих се да очаквам неочакваното от него. Не работи по точно определи планове. А аз съм точно обратното - самата сериозност. Да, но накрая осъзнах, че няма нужда да се затормозявам с излишни глупости и просто да се науча да се наслаждавам на това, което имам в момента. Може да е много тежко да не се виждаме седмици наред, но всеки ден с нетърпение очаквам момента, в който ще се чуем, ще си разменим по някой смс, ще си початим, а защо не и да се видим по скайп. Нямам представа дали след една година ще сме заедно, но какво от това? В момента СМЕ ЗАЕДНО, макар и разделени. Връзка без бъдеще - нито мога да потвърдя, нито да отрека, все пак не мога да надникна там, колкото и да ми се иска. Но на кой му пука? Нали имаме настоящето.