Връзки от разстояние

[midnight_escapade]

Започнах такава връзка, преди да замина да уча в първи курс. Беше много хубава връзка (отпреди това бе започнала), но и много сълзи и нерви имаше. Никога не сме се карали с момчето, но аз самата вътрешно изживявах драмата - ревност, страхове. Имам навика да се задълбочавам, а и то си беше любов. Болеше ме, че не съм до него, че не съм го срещнала по-рано, за да избера да съм при него. Просто той и аз си имаме отделни животи, в които нямаше как другият да присъства, да съпреживява. Много гадно чувство.
Нямаше изгледи да сме в един град в следващите години. Студенти сме в различни градове - зависими от семестри, графици, разписания и, разбира се, пари.
Приключих връзката и така спасих поне приятелство. Нямаше дрязги и обиди, имаше само откровен, но труден разговор.
Млади сме, много сме млади. Мисля, че направих услуга и на себе си, и на момчето. Нека е свободен и да живее, живот и здраве от догодина ще пътува с корабите.
Сега не искам и да си помисля за сериозна връзка, камо ли такава от разстояние. *headshot* Мога и сама, повечето време съм била без сериозен приятел, а това, за съжаление, беше първата връзка със споделени чувства. ;( Както и да е, сега съм добре, липсата на физически контакт (смисъл, че ще остана на сухо за по-дълго) ще я преживея, предполагам.