Малко е рисковано да се пише в такава тема.
Някои хора вероятно биха ти казали да потърсиш психолог или даже психиатър. Аз ще ти кажа, че това са пари на вятъра. Ти осъзнаваш ситуацията и я описваш добре, а да излезеш от нея зависи от теб. Освен да ти каже това, специалист може да ти изпише някакви антидепресанти, често защото има договор с производителя.
Но да не се отклоняваме, да допуснем, че си жив и четеш този пост. Според мен животът трябва да се изживее, гледай на това като на предизвикателство, като на удоволствие да стигнеш до смъртта по "трудния" начин. Може да ти изглежда по-рационално и практично ти да избереш момента, но искам да обърна внимание на няколко неща:

- Проблемът не изглежда да е в теб. Пишеш изключително грамотно, може би не се вписваш в "модерното общество", или поне ти е омръзнало да търсиш. Използвачите можеш да елиминираш. Понятия като скапан живот са много относителни, да кажем в момента сирийци на твоята възраст живеят като животни, а близките и приятелите им са избити.
- Дори да не се промениш, с времето самотата може да ти хареса, не винаги предимствата се усещат веднага.