Здравейте,имам вътрешен проблем,който е породен от външния ми вид. Аз съм момиче на 15 години високо 165см и тежащо 55 кг. От бебе съм с наднормено тегло,винаги ми е пречило на самочувствието,но като по-малка не съм му отдавала голямо значение.След като навлязох в пубертета отслабнах,разбира се,не станах фиданка,просто съм 5кг повече от необходимото.Постигнах отслабването с диети и тичане сутрин.Вече миналата година (2013),когато започна училището всички ми казаха,че съм отслабнала много и че изглеждам добре. Бях щастлива за няколко седмици,но тогава отново почнах с внушенията,че съм твърде дебела.Проблема е,че вече ми е станало фикс идеа.Занимавам семейството и приятелите си само и единствено с това и наистина не се чувствам добре,напрови-изцедена съм от мисли за това.Несазнателно непрекъснато се оглеждам във всяка витрина/огледало...предполагам,че се е превърнало в депредия/психическо едва ли не ненормално състояние...
Знам,че ще получа доста критики по темата,тъй като за момичетата на моята възраст е вече ежедневие да се занимават с такива работи.Просто ми се искаше да споделя с някой непознат,който не е уморен от непрекъснатото ми натякване...
Това е моя актуална снимка:
http://prikachi.com/images/780/6916780a.jpg
Както виждате са ми необходими около 5-6 кг за да бъде тялото ми „нормално“... въпреки,че го знам непрекъснато плача или се депредирам,а на всички им е омръзнало до огромна степен от мен...
Благодаря ви,че прочетохте написаното,надявам се да не стана обект на подигравки.