Здравейте, момиче на 22 години съм и търся мнения по един странен въпрос, който от известно време доста ме притеснява. Как възприемате приятелство между млад мъж (22) и възрастен мъж (50+)? Може би звучи супер глупаво, но не знам как да задам въпроса по друг начин. Приятелят ми общува предимно с мъже на такава възраст, излиза често с тях, повечето са някакви изкуфели велосипедисти, с които си дърдорят за колела, части и пр., ходят на велопоходи и всякакви такива щуротийки. Нищо лошо. Разбирам напълно нуждата му да общува с мъжка компания и не го спирам, дори го насърчавам да го прави, за да си намери някаква комфортна среда, но ме притеснява това, че по-голямата част от приятелите му са мъже, които могат да му бъдат дядовци. Звучи абсурдно, но е така. Поговорих с него съвсем спокойно и му казах какво мисля, без да звучи, сякаш го поучавам; просто казах, че тези мъже са доста по-възрастни от него и са със съвсем различно мислене, нужди, че повечето имат жени, деца, пенсионери са и т.н. и че би било по-добре за него да потърси приятели около неговата възрастова група. (А и честно казано, са някакви диви селяни простаци и много кофти му повлияват, но това, разбира се, не му го казах. Това, което разбрах от него е, че той се чувства сигурен в тяхната компания и че с връстници не могъл да си общува така, защото повечето са недоразвити, позьори, интересуват се само коя да оправят, кога ще се напият, курви, чалги и т.н., за което, честно казано, съм на едно мнение с него. Наистина, ако имаш по-различни интереси от масовите е по-трудно да намериш съмишленици, особено когато живееш в неголям град, където почти всеки със всеки си прилича, но това, в което мненията ни се различават е, че аз не смятам за добра идея да общува с пъти по-възрастни от него мъже. Как възприемате вие такъв вид общуване; смятате ли, че е ползотворно, ако да/не, защо?