Не говорим за отстъпчивост, границата е наистина много тънка, когато нещо не те устройва, партньорът ти трябва да го знае, но също трябва да се уважава и правото му на избор. Защо трябва да го караш да се чувства длъжен да прави нещо, което не му е по вкуса? Защо да го разделяш от компанията му? Ти лично добре ли реагираш на такива ограничения, когато са отправени към теб? Да ти изръси "най-добрата ти приятелка не е подходяща компания за теб, що не спрете да се виждате?". Щом си изразила мнението си по въпроса и той ти е отговорил, че му харесва да е около тези хора не мисля, че има защо да си настоятелна, довери му се. А може би проблемът ти не е в това с какви хора общува, а ти липсва нещо друго?