За или против сватбата?

[LadyDi]

Пантерке, а не е ли унизително да се предлага брак, само щото каката е надула корема?

Каката не е надула сама корема.
И не е унизително. По-унизително е да се правиш на обидена, че ти предлага постфактум, вместо да приемеш, че щом изобщо ти е предложил, значи го е грижа за теб и детето. Мъжете са егоисти. Не си мисли, че ако не ги е грижа, биха се нагърбили с брак.

[bsdirty]

За !

[anonymous708973]

Пантерке, а не е ли унизително да се предлага брак, само щото каката е надула корема?

Така поставено... мда, хич не би ми харесал и тоя вариант. Като цяло мисля, че Лейди Ди е права, но тъй като познавам хора, които са се навили на тая стъпка, а очевидно не са били готови, бая ще трябва да ме убеди, че наистина го иска. Малко его бууст така, че и аз съм важна, не само бъдещото отроче.

[LadyDi]

и аз съм важна, не само бъдещото отроче.

Ти си майката на бъдещото отроче, естествено, че си важна. И самият факт, че се е навил на тази стъпка (както казах) би означавало, че му дреме, че иска да ти даде сигурност и бъдеще. Друг е въпросът дали ти виждаш тези неща с него.
За мен по-унизително би било да приеме, че ще го гледаме разделени, без дори да бъде обсъдена възможността за брак. Аз да не съм инкубатор на наследника му?

[Oldschool]

Много весела тема, аз в ролята си на бъдещ младоженец се изказвам в полза на брака, защото за мен това е начина да покажеш на партньора си и своите сериозни намерения спрямо този човек, защото при съвместното съжителство си има една несигурност. Сватбата е друг въпрос - всеки си я прави както иска.

А да, жена ми ме хареса и придърпа докато си бях скъсаняче, а и нямаше как да предвиди, че ще стана виден хилярдер, то това е и ебаси притеснението, че някоя ще ви вземе парите. Много по-лесно е да не сключите брак, а тя да ви роди дете и тогава да ви изпие кръвчицата и паричките.

[anonymous708973]

А да, жена ми ме хареса и придърпа докато си бях скъсаняче, а и нямаше как да предвиди, че ще стана виден хилярдер

Ой, много мило.

[kalpazanka]

За мен по-унизително би било да приеме, че ще го гледаме разделени, без дори да бъде обсъдена възможността за брак. Аз да не съм инкубатор на наследника му?

Тук няма две мнения. Тотално съгласна съм.

Ама не ми е присърце идеята булката в седмия месец да го играе девствена, пък младоженецът да се преструва на щастлив. Присъствала съм на сватба, каката беше в напреднала бременност... Ми, не бих си го причинила.

Така поставено... мда, хич не би ми харесал и тоя вариант.

Олекна ми да го прочета

[LadyDi]

Ама не ми е присърце идеята булката в седмия месец да го играе девствена, пък младоженецът да се преструва на щастлив. Присъствала съм на сватба, каката беше в напреднала бременност... Ми, не бих си го причинила.

Не че искам да ти играя контра, но знаем колко са ни различни мненията по въпроса с брака.
Булка в седмия месец никога не го играе девствена, а ако младоженецът се преструва на щастлив, значи мама и тати са виновни за сватбата и решението не е негово. Трябва да си унизена, че изобщо си си отворила краката пред такъв човек.
Никой не те кара да вдигаш сватба, докато си в напреднала бременност. Ако искате брак - подпишете се. Направете сватбата след раждането, когато си върнеш фигурата и самочувствието.
Твърде крайна си. Неприемливо крайна за мен, но не искам да обобщавам.

[anonymous708973]

Олекна ми да го прочета

Ай, миличка Калпазанка!

[..MiMi..]

Брак-за. Въпреки, че смятам, че бракът не е критерии за здравината на една връзка.
Що се отнася до сватбата не съм съвсем сигурна. Радва ме когато чуя, че някой е имал страхотна сватба и без наличието на мазни чалги и селски истории. За сватбите в тесен семеен кръг съм.

[Oldschool]

Сватбата е просто един празник на това, че двама хора се обичат много и всичко зависи от тях. Не мога да разбера защо има такова негативно отношение спрямо самото празнуване - никой не е задължил никой да има чалгии или глупости, освен ако той самия не го иска естествено.

[DisappointedDreamer]

Маги, ако детето е родено от жена, която няма сключен брак, се минават едни леко унизителни (по мое мнение) процедури по припознаване от бащата, за да може то да носи неговата фамилия. Често млади семейства не го правят, тоест детето носи фамилията на майката (май), за да взимат помощи за самотна майка. Меко казано абсурдно решение за мен.

Не знам какви са процедурите, ама братовчедка ми роди, малката носи името на баща си, нямат брак и не се е оплаквала от минаване през кофти процедури.

[LadyDi]

Не знам какви са процедурите, ама братовчедка ми роди, малката носи името на баща си, нямат брак и не се е оплаквала от минаване през кофти процедури.

Процедурата всъщност е много проста. Веднага след раждането, бащата подписва декларация, че припознава детето. Заверява я нотариално и я дава в болницата, от където по служебен път си пращат данните в общината, за да се даде ЕГН на новороденото и да се издаде акта за раждане.

edit: Забравих да кажа, че това е случаят, когато майката не е била омъжена никога преди това или от развода ѝ с друг мъж са изтекли 300 дни. В противен случай, детето се записва на името на бившия ѝ съпруг и биологичният баща трябва да води дело за бащинство.

[anonymous708973]

Еми, на мен и двете ми се виждат унизителни, а второто - откровено абсурдно.

[LadyDi]

Защо да е унизително?
Не мога да ви разбера идеята за унизяване...

[Violenza]

Какво пък му е унизителното на признаването на дете?


едит: Лейди ме е изпреварила с въпроса.

[anonymous708973]

Защо да е унизително?
Не мога да ви разбера идеята за унизяване...

Този, дето е правил детето, да ходи да подписва декларации, да ги заверява, пък не знам си какво... Мне, не ми харесва.

А в родата имахме един случай, в който майката нарочно писа в акта за раждане на детето "баща: неизвестен", за да получава помощи и когато срокът, в който можеше да ги получава, изтече, изведнъж бащата се появи и призна детето. Смени му се фамилията съответно. Е, такива цигански номера... не, мерси.

[Violenza]

Че тя процедурата и в двата случая е еднаква, да не говорим, че и майката подписва декларации, защото има срок, в който може да реши името й да не бъде вписано в акта на детето.

А останалите номера са си съвсем друга бира, която няма нищо общо.

[Oldschool]

Няма нищо унизително да подпишеш декларация и да я завериш нотариално, все пак ти заявяваш официално, че си го правил това дете и си негов баща, държавата няма как да знае, че ти си го правил все пак.

[kalpazanka]

Твърде крайна си. Неприемливо крайна за мен, но не искам да обобщавам.

Що? Щото съм на мнение, че нещо или се прави както трябва, или не се прави изобщо?

Направете сватбата след раждането, когато си върнеш фигурата и самочувствието.

И да си лишавам детето от дрешки и пособия, за да спестявам за рокля, оркестър и ресторант? Абсурд!

Какво пък му е унизителното на признаването на дете?

ПиУе, като не ще брак, поне да не ми слага прът в колелото, признавайки детето /щото примерно аз пък може да искам сватба и да търся подходящия, или да искам да емигрирам с детето, а той да не подпише декларацията. Ей такива ми ти битовизми /

[JoLLiE92]

Аз също бих искала да имам дете след сватбата, и то бих искала да сме известно време женени само двамата и да се радваме един на друг. Това в идеалните ми представи. Ако се случи да забременея преди сватбата, което за мен също е леко унизително, не се сърдете и не мога да обясня защо, ако се случи все пак, вероятно бихме изчакали да си върна формата - тоест аз бих искала. Този ден би трябвало да е лек, романтичен, да става въпрос за любовта ни .... не да не мога да се помръдна на стола докато някой размахва варена кокошка над главата ми. Може би съм леко егоистична, но не искам никакъв помен от бебета на сватбения ми ден. Разбира се, че искам да съм майка, но когато съм готова за това.

[Violenza]

ПиУе, като не ще брак, поне да не ми слага прът в колелото, признавайки детето /щото примерно аз пък може да искам сватба и да търся подходящия, или да искам да емигрирам с детето, а той да не подпише декларацията. Ей такива ми ти битовизми /

Е аз говоря за случая, в който и двамата си искат детето и си живеят на семейни начала по взаимно съгласие. Сега, ако става дума за "не искане" на детето от едната страна, процедурата би изглеждала по съвсем друг начин. Но изначално екзистенциални за връзката въпроси като за/против брака би следвало да са изгладени на много по-ранен етап.

[kalpazanka]

Не засягам въпроса с искане/неискане на бебе, а припознаването и сватбата.

[anonymous708973]

И да си лишавам детето от дрешки и пособия, за да спестявам за рокля, оркестър и ресторант? Абсурд!

Именно.

Роклята ще я хвърля в гардероба и няма да я погледна, оркестърът и ресторантът може да са върховни, но това детенце си е една поне 23-4-5-годишна инвестиция, на която бих се отдала с всички възможни средства - в което се включват и финансовите.

[LadyDi]

Що? Щото съм на мнение, че нещо или се прави както трябва, или не се прави изобщо?

Едно е да го правиш както трябва, друго е процедурата да бъде унизителна.

И да си лишавам детето от дрешки и пособия, за да спестявам за рокля, оркестър и ресторант? Абсурд!

Какво означава "да лишавам"? Човек се простира според чергата си. И според приоритетите си.

ПиУе, като не ще брак, поне да не ми слага прът в колелото, признавайки детето /щото примерно аз пък може да искам сватба и да търся подходящия, или да искам да емигрирам с детето, а той да не подпише декларацията. Ей такива ми ти битовизми /

Пиуе, дете се прави от двама. Или си правите уговорката в началото, че това дете е само твое и си го гледаш сама както можеш. Или приемаш помощта на бащата. Но да казваш, че като припознае собственото си дете, ти слага "прът в колелото" е мега-егоистично.