За или против сватбата?

[DisappointedDreamer]

Че тя процедурата и в двата случая е еднаква, да не говорим, че и майката подписва декларации, защото има срок, в който може да реши името й да не бъде вписано в акта на детето.

А останалите номера са си съвсем друга бира, която няма нищо общо.

Абсолютно.

[kalpazanka]

Какво означава "да лишавам"? Човек се простира според чергата си. И според приоритетите си.

Сватбата изобщо не ми е приоритет. Дори не знам защо подхвана темата да я правя когато ми се върне самочувствието и бла-бла.

Пиуе, дете се прави от двама. Или си правите уговорката в началото, че това дете е само твое и си го гледаш сама както можеш. Или приемаш помощта на бащата. Но да казваш, че като припознае собственото си дете, ти слага "прът в колелото" е мега-егоистично.

Помощ? Помощ означава да го припознае?! Изумена съм.

[LadyDi]

Помощ? Помощ означава да го припознае?! Изумена съм.

Припознаването означава поемане на отговорност. Помощ не е само да ти подхвърля стотинки всеки месец. Това би било унизително.
Както и да е. Спирам, защото темата не отива в хубава посока.

[Oldschool]

Припознаването е колкото юридическо действие, толкова и емоционално. Не съм сигурен и дали говорим за едно и също нещо, когато обсъждаме припознаването на извънбрачно дете, защото имам чувството, че едните визират нежелана бременност и съответно нежелание на двете страни да имат съвместен живот, а другият случай е за хора, които желаят да имат съвместен живот, но им липсва просто една административна подробност.

[kalpazanka]

а другият случай е за хора, които желаят да имат съвместен живот, но им липсва просто една административна подробност

Е това е десятката.
Точно припознаването ми е обидно заради това, че някой би искал да живеем заедно, да му родя дете, ама ако може, да не се женим. Обаче пък аз излизам мега егоист, защото не искам благоверния да си припознае детето, а предпочитам онзи лист хартия и 10те минути в обредния дом.

[Oldschool]

Сама виждаш, че има хора, които не искат да се женят - и момичета, и момчета. Деца с разведени родители понякога се страхуват от брака, защото приемат, че след слагането на подписа си обричат любовта на провал и т.н. Все пак не е ли най-важно хората да бъдат заедно - с или без подпис.

[LadyDi]

Е това е десятката.
Точно припознаването ми е обидно заради това, че някой би искал да живеем заедно, да му родя дете, ама ако може, да не се женим. Обаче пък аз излизам мега егоист, защото не искам благоверния да си припознае детето, а предпочитам онзи лист хартия и 10те минути в обредния дом.

Явно имам проблем с комуникацията, защото си втория човек в рамките на няколко дни, който не разбира какво говоря. Не знам дали аз не се изразявам правилно или вие имате една линия на мислене и нагаждате репликите ми според нея....

[JoLLiE92]

Сама виждаш, че има хора, които не искат да се женят - и момичета, и момчета. Деца с разведени родители понякога се страхуват от брака, защото приемат, че след слагането на подписа си обричат любовта на провал и т.н. Все пак не е ли най-важно хората да бъдат заедно - с или без подпис.

Децата с разведени родители не се страхуват от брака заради лошия опит на родителите си. С моя приятелка и двете сме с разведени родители, аз искам да се омъжа един ден, а тя не иска, но не защото техните са разведени, а защото самата тя така е решила. Заради разведените родители си избираш партньор по-внимателно, но не те е страх от сватби.

[kalpazanka]

Сама виждаш, че има хора, които не искат да се женят - и момичета, и момчета.

Другите не ме касаят. На мен не би ми било неприятно да съм ledig, а на следващия ред в автобиографията да се мъдрят 2 Kinder. За капак като са припознати, няма как да съм alleinerziehende Mutter. И така- нито съм geheiratet, нито geschieden. И другото- каква му се падам? Гадже, приятелка, любовница? Щот съм изпадала в неловки ситуации И заради това.

Доколкото засегна страха от сватби- нито аз, нито той сме деца на разведени родители. Едно е да не искам сватба, съвсем друго е да ми предложат брак и да откажа.

[LadyDi]

Заради разведените родители си избираш партньор по-внимателно, но не те е страх от сватби.

Всъщност, те е страх от семейния живот, без значение дали имаш подпис или не. Мислиш първо как да обезпечиш бъдещето си, а после - ако остане възможност - за всичко останало.
Имам позната, дете на разведени родители. От години живее с едно момче и веднъж станах свидетел на спор между тях. Той искаше да си построят къща в краен квартал на града, а тя настояваше да си купят апартамент по в центъра. Когато я питах защо, отговорът беше: "Когато се разведем, ще ми бъде по-лесно да поддържам апартамента и да гледам децата си там".
А дори не са сключили брак все още.

[JoLLiE92]

Не ме е страх от семейния живот, страх ме е да сбъркам при избора на партньор. Има разлика.
Въобще не бих започнала връзка с мисълта "когато се разведем". Аз съм си романтичка и вярвам в happily ever after. Въпрос на нагласа на индивида е и няма общо с родителите ти.

[Hayashi]

Обичам сватби! Толкова е хубаво да се ходи на сватба. Имам толкова хубави спомени от сватби.
Много са ми странни хората, които с такова убеждение твърдят, че не искат нито брак, нито сватба, защото можело да се разведат един ден. На нероден Петко ми прилича малко.

Живот и здраве, когато и ако реша да сключвам брак задължително ще си направя сватба. Съвсем по български, ще се играят хора и ще се пеят народни песни.
И брак също искам да сключа щом намеря някого с когото искам да живея. И ще си направя фамилията двойна. <3 Но да се притеснявам от обвързване само защото един ден може да се разведем е тъпо. Дай да не излизам от вкъщи, защото може да ме блъсне кола.

[anonymous708973]

Двойна фамилия :д Малко претенциозно ми е, да не говорим, че нямам представа как децата ти ще го събират в бележника си Ама си е твоя/ваша работа де.

Чисто за себе си много държа мъжът и жената да са с една фамилия, ама моята не искам да си я сменям. Нищо особено не е, ама много добре ми се съчетава и с цялото име, и с прякора/това, което всички знаят. Ах, не е лесно :д

[Hayashi]

^ Именно. Те децата няма как да вземат моята фамилия, те ще са си с татковата така или иначе. Май само на самотните майки се разрешава да дадат фамилиите на децата си.
Пък моята е много късичка и чисто българска и реших, че искам да си я запазя в чест на българското у мен. xD
Тук професорките масово са с двойни фамилии.

[DisappointedDreamer]

И аз няма да си сменям името. Прекрасно се свързва с трите ми имена. Другите да се оправят :Д

[an7raks]

И аз няма да си сменям името. Прекрасно се свързва с трите ми имена. Другите да се оправят :Д

Аха, ама трябва някой голям чехъл да си хванеш...

[kalpazanka]

И аз не си давам фамилията. Обаче пък отсреща не са доволни от тоя факт и го раздават обидени

[draid]

Че как няма да е обиден...

[102]

аз искам да зема фамилията на новата мис България ли ква е.... се тая.
Кучков ! ;д

[yakuza_]

Не виждам какво толкова променя факта, че жена ти, иска да си запази фамилията
Моите и 3-те имена са стандартни и масови, все ми е тая дали жена ми ще си смени фамилията или не, ако реша да се женя.

[JoLLiE92]

Аха, ама трябва някой голям чехъл да си хванеш...

Що пък? Чехъл можеш да го наречеш, ако се съгласи той да приеме моята фамилия.
Това с фамилията много зависи дали ще ми отива другата. ако ми отива, мога и да си помисля дали да я сменя.

[DisappointedDreamer]

Аха, ама трябва някой голям чехъл да си хванеш...

Да ти имам критериите за мъж.

[yakuza_]

Майка ми и баща ми, имат еднакви фамилии Не се е налагало да се приема нищо.

[an7raks]

Да ти имам критериите за мъж.

да ви имам лапешкото мислене... "Ако ми отива, ще му я приема..." Как ти звучи "сем.Иванови и Петкова"? Нещо като "Денис и приятели"...

[JoLLiE92]

Как ти звучи Ричард Груев? .....
Разбира се, че трябва да ти отива. На мен фамилията ми отива на малкото име и ще е трудно да се замисля за промяна. Бих се замислила, ако фамилията на мъжа ми звучи добре с малкото ми име и той няма никакво право да се цупи, ако реша да не вземам името му. Няма да е семейство Иванови и Петкова, а Иван Иванов и Мария Петкова. Жените не са нечия собственост, нали знаеш Особено много ме дразни по сватбите "представям ви господин и госпожа Иван Иванов" ...... освен че нямам фамилия вече, и малко име не заслужавам? Нямаме си ги такива.