За или против сватбата?

[LadyDi]

Въпросът ми беше защо искаш църковен, а не граждански.
Другото са си твоите разбирания за любов и договори.

[ma-ri-a]

Изинявайте, че ви занимавам с любов,а за договор никаде не съм писала.Отговорила съм ви на въпроса това не ни е приоритет нито на мен нито на мъжа ми,да имаме граждански брак,а църковен бих сключила защото,точно в църквата като духовно място може наистина да се вречеш,в любов и вярност,за каквото всъщност се сключва брака

[LadyDi]

Бракът от време онó си е договор. Договор и обещание един пред друг и пред държавата, че двама души ще създадат семейство и ще отгледат деца.
Бракът е традиция. И аз обичам мъжа си и бих го обичала и без брак, бих му родила децата и без брак, но усещането да нося фамилията му и на вратата ми да пише "семейство Едикоиси", вместо "Иван Иванов, Мария Георгиева и Иванчо Иванов" някак си ми доставя друг вид удоволствие.

[AliceSw]

,а църковен бих сключила защото,точно в църквата като духовно място може наистина да се вречеш,в любов и вярност,за каквото всъщност се сключва брака

аха, ама това е безкрайно далечно от истината...църквата е институция не много различна от общината/ съвета етц, макар да служи на вярата и има свои собствени закони...т.е. и да искаш да се ожените в църква, никой свещенник няма право да ви венчае като имате дете...

[ma-ri-a]

За това говоря и аз,и вие казвате че без брак пак бихте обичали мъжа си и бихте му родили деца,съгласна съм и че брака е договор,за пред държавата.И далеч не твърдя че е лошо жената да носи фамилията на мъжа си,напротив и аз предполагам че чувството е приятно ,нищо не се знае може един ден и аз да го изпитам,хората са непредвидими и спонтанни понякога,може утре да ни щукне и да вдигнем пищна сватба или просто да подпишем,но просто мисля,че каквото и да пише на табелката пред вратата ни нищо няма да се промени,защото името не прави човека с него просто се разграничаваме по някакъв начин.

[ma-ri-a]

Аз съм говорила със свещеник не точно ,за това отидох при него,но разговора се обърна и той ме попита защо не се замислим да слючим брак,а знае че имаме дете.Всъщност за това може много да се говори но ще отидем към друга тема.

[LadyDi]

За това говоря и аз,и вие казвате че без брак пак бихте обичали мъжа си и бихте му родили деца,съгласна съм и че брака е договор,за пред държавата.И далеч не твърдя че е лошо жената да носи фамилията на мъжа си,напротив и аз предполагам че чувството е приятно ,нищо не се знае може един ден и аз да го изпитам,хората са непредвидими и спонтанни понякога,може утре да ни щукне и да вдигнем пищна сватба или просто да подпишем,но просто мисля,че каквото и да пише на табелката пред вратата ни нищо няма да се промени,защото името не прави човека с него просто се разграничаваме по някакъв начин.

за мен бракът винаги е бил на дневен ред
да, сигурно бих го направила и без брак, но АЗ съм искала брака
дето се казва - щом е гарга, да е рошава
щом ще сме семейство, ще сме семейство между нас си, пред близките ни и пред държавата

[ma-ri-a]

Предполагам, че изразявате личната си гледна точка и вашето възприятие за семейство?Защото за нас си ние сме си семейство,за близките ни също,а държавата ако иска да ни няма за семейство,все ми е тая и да ви кажа,че неможе да има само църковен брак,а задължително трябва да има граждански е защото тази държава печели от всеки който го слючва,не че в църквата не се плаща,плащаш за ритуалната зала,после за ресторант,плащаш за всичко,и така оставт доволни и държавните институции и частните.Не мисля че на тази държава пред която казвате че сте семейство изобщо и пука за вашето семейство.

[LadyDi]

Добре.
Естествено, че изразявам личната си точка и моето възприятие за семейство.
Най-малкото ми е работа да ви убеждавам в какво да вярвате.
Но не обичам някой да ми се пъне насреща и да ми обяснява, че една хартийка семейство не прави, а аз съм будала, че съм сключила брак, понеже любовта била много възвишена и добре работела и без това. Че подписът всъщност бил само застраховка срещу това да не те изоставят.
Това са пълни простотии - и двете крайности.
За мен бракът е институция, традиция и истинското семейство е онова, което е такова пред хората и на хартия.
Обичам нещата да са узаконени и всичко да е по реда си.

между другото, някои неща, които явно не са Ви ясни:
1. самото сключване на граждански брак е безплатно; ако не желаете ритуали, единственото, за което трябва да се плати са медицинските свидетелства, които трябва да си издадете
2. да включвате плащането на тържеството в раздел "за държавата" е меко казано глупаво; никой не ви спира да се почерпите с по един айран на площада след като се подпишете
3. единствената законово призната форма на брака в България е гражданският, но в закона не съществува пречка да се венчаете преди да отидете в ритуалната зала - това си е изискване на Църквата, в която също се плаща за "светото венчание"

Освен това, не разбирам какво означава "на държавата не ѝ пука за вашето семейство"... как трябва да ѝ пука на държавата?

[Deadlock]

LadyDi, тя не се пънеше, ти се пънеш.

[LadyDi]

може и така да е

[ma-ri-a]

LadyDi съжалявам ,че сте приели всичко което съм написала за опит да опровергая вашето виждане на нещата.Не знаех,че изказването на личното ми мнение ще ви засегне толкова.Това са мои съждения,с които по никакъв начин не съм целяла да ви обидя или ядосам(не знам какви чувства съм предизвикала).Просто попаднах във този форум,реших да изразя мнение.Вие ми зададохте въпрос, аз ви отговорих.Не знам защо изобщо се стигна до това.Виждам,че много обичате семейството си ,което е чудесно.Защитавате го яростно,както би направил всеки човек осъзнаващ значението на думата семейство.Но само да ви кажа аз не съм враг,не целя да ви навредя,просто дискутираме тема това е.Преди много,много време самия брак сам по себе си е бил съюз в тайнство.Пише го в библията.Хората не са се подписвали никаде и пак са се венчали.Свещеника(божия служител по онова време) е бил техен свидетел докато се заричат пред Бог и тогава е обявявал стъпването им в бракосъчетание,но клетвата която са давали е била пред Бог,а сега явно това е старомодно и трябва първо да се закълнем във верността си един към друг първо пред държавата,за да важи клетвата ни след това пред Бог.За мен представата за брачен съюз в днешно време е изкривена.Щом се нарича договор,институция,какво да говорим.Аз лично не мога да кажа ДА,когато ме попитат вземате ли за свой законен съпруг...В думите МОЙ И СВОЙ не откривам никаква разлика,а те сами по себе си са думи за притежание.Никой никого не може да притежава в този живот.Двама човека се събират в свещен съюз,а аз не виждам нищо свещено в подписа положен пред държавен служител,който ти заявява ,че според Република България вече си принадлежите,докато смъртта ви раздели,но много хора които силно вярват в светостта на тази традиция и я ценят толкова много не биват разделени от смъртта,а от някой адвокат.Мисля да спра с обсъждането на тази тема,понеже няма факти и научни доказателства и можем да продължим дълго да я дискотираме ,а е някак безмислено,защото през това време и двете може да направим нещо в полза на семействата си каквото и да е то

[JDeel]

Бракът от време онó си е договор. Договор и обещание един пред друг и пред държавата, че двама души ще създадат семейство и ще отгледат деца.
Бракът е традиция. И аз обичам мъжа си и бих го обичала и без брак, бих му родила децата и без брак, но усещането да нося фамилията му и на вратата ми да пише "семейство Едикоиси", вместо "Иван Иванов, Мария Георгиева и Иванчо Иванов" някак си ми доставя друг вид удоволствие.

И освен това се чувстваш далеч по-спокойна когато знаеш, че Иванчо Иванов се е заклел докато е жив и независимо от обстоятелствата (и чувствата си) да няма взимане-даване с никоя друга жена освен Мария Георгиева-Иванова. Де да беше като в приказките - сватбата да е чисто и просто весело отбелязване на факта, че Тя и Той се обичат и имат невъобразимо желание да бъдат заедно. Само че хората не разбираме много добре какво означават независимост, самостоятелност и егоизъм, което води до много вероятни и много добре познати проблеми във връзката.

Независимост - да позволим на другия човек да бъде себе си и да се грижим за това да бъде себе си, такъв какъвто той иска да бъде. И да отстояваме собствената си независимост без срам и страх.
Самостоятелност - да позволим на другия човек да има чувства и да се учи от опита си. И да отстояваме собствената си самостоятелност.
Егоизъм - да имаме поне малка представа до каква степен отношенията ни с другия човек са егоистични, дали не правим всичко само и само на нас да ни е добре.

Иначе човек се влюбва в друг когато го намери за привлекателен, независим, самостоятелен, див, неопитомен, непредсказуем. И го разлюбва ако това изчезне. Ако това изчезне, защото може и да не изчезне напълно! Но брака се явява мощен инструмент който произвежда зависими, несамостоятелни, опитомени и предсказуеми двойки, което е адски скучно, и въобще не се учудвам на статистиките показващи висок % на разводи, изневери и други такива семейни проблеми.

[JDeel]

Аз съм говорила със свещеник не точно ,за това отидох при него,но разговора се обърна и той ме попита защо не се замислим да слючим брак,а знае че имаме дете.Всъщност за това може много да се говори но ще отидем към друга тема.

Обаче ако знаеш тоя свещеник колко мъжки дупета е боцкал и колко религиозните неща не са толкова чисти колкото изглеждат... ох мале. Доста (обществени) тайни пазени с векове ще лъснат сега в информационната ера, което е повече от прекрасно за човечеството и не толкова прекрасно за "вярващите"

[LadyDi]

Иначе човек се влюбва в друг когато го намери за привлекателен, независим, самостоятелен, див, неопитомен, непредсказуем. И го разлюбва ако това изчезне. Ако това изчезне, защото може и да не изчезне напълно! Но брака се явява мощен инструмент който произвежда зависими, несамостоятелни, опитомени и предсказуеми двойки, което е адски скучно, и въобще не се учудвам на статистиките показващи висок % на разводи, изневери и други такива семейни проблеми.

А ако си живеем без брак ще останем диви, неопитомени и независими?

[Cооkie]

Ако двама души имат намерение да създават семейство (т.е. дете/деца), съм ЗА брака. Ако не искат деца, не виждам абсолютно никакъв смисъл.
Относно сватбите - вижда ми се крайно нелепо да се дават някакви 4-5-цифрени суми за сватба. Наистина не мога да го проумея. Изобщо. Ако тръгна да се омъжвам, вероятно бих искала сватба, но със сигурност без изхвърляния (т.е. смятам да се придържам към 3-4-цифрен бюджет, вместо 4-5). Лека вечеря и коктейл ми се виждат напълно достатъчни. Колкото до оркестри, хорА и т.н. - не. Ако в нито един друг ден от живота ми не ми е хрумвало да играя хоро, не виждам причина да го правя на сватбата си. Същото е и с гостите. Не бих поканила никого "от учтивост".
Църковен брак също не. Не съм религиозна, агностик съм, мразя църкви. Дори той да е религиозен, не бих се венчала в църква.
Фамилията смятам да си запазя, освен ако неговата не ми отива повече на първото име Двойна фамилия не.

[kalpazanka]

Аз много се чудя за фамилията. Преди бях стигнала със себе си до консенсуса, ако се оженя преди да завърша, да взема неговата фамилия, а ако ли не - да си остана с моята. Вижда ми се, че ще е кофти за бизнеса, особено ако си бачкам сама, на единия ден да идват при д-р Х, а от понеделник при д-р У, та май ми е вариант т'ва с двойната фамилия. Макар, че моята е тоооолкова дълга, че отсега трудно се събирам в стандартните графи по документи, та камо ли ако е двойна.

За да няма такива изцепки- днес д-р Попова, утре д-р Иванова, подписвам документи и рецепти с презимето. Ако ще и 100 пъти да се оженя и разведа, пациентите ми няма да разберат

[JDeel]

А ако си живеем без брак ще останем диви, неопитомени и независими?

Няма нищо общо, можеш да развалиш магията още в началото, има купища фактори. Някой някъде ще каже, че когато нещо върви добре е по-добре да не променяш нищо, и противно на тази идея повечето бракове се сключват когато двамата са още влюбени и в представите им има безгранична и вечна любов. Само че... http://curious.actualno.com/65-ot-br...ws_379748.html

Изглежда ми като нож с две остриета. От една страна да се вземеш с някой официално затвърждава решението ти и желанието ти да си отдаден на този човек, но от друга има статистики които не изглеждат чак толкова розово. Е, предполагам че и доста от безбрачните връзки не са дълготрайни, но това не е непременно нещо лошо - просто когато няма брак не съществува и тази тежест да решиш, че човека до теб не ти подхожда. Както я няма и тежестта която те кара да останеш с него въпреки желанието да се махнеш

Брак = ритуал, целящ да задържи двойката заедно дори когато любовта свърши. Само че когато любовта свърши може да стане много кофти и много терзания и нови желания и решения да се появят, особено с веригата около врата (добре де, халката на пръста)

Пък някои стари хора ще кажат, че на стари години когато вече са се напаснали напълно един с друг (а и вече нямат други опции) са отново влюбени. Да ама за да стигнат до там са минали през целия хаос на брака заедно с израстващите си деца. Има и едно убеждение, че е по-добре за децата да израснат в семейство на омъжена двойка... дали е толкова вярно колкото се твърди

[JDeel]

Ако двама души имат намерение да създават семейство (т.е. дете/деца), съм ЗА брака. Ако не искат деца, не виждам абсолютно никакъв смисъл.
Относно сватбите - вижда ми се крайно нелепо да се дават някакви 4-5-цифрени суми за сватба. Наистина не мога да го проумея. Изобщо. Ако тръгна да се омъжвам, вероятно бих искала сватба, но със сигурност без изхвърляния (т.е. смятам да се придържам към 3-4-цифрен бюджет, вместо 4-5). Лека вечеря и коктейл ми се виждат напълно достатъчни. Колкото до оркестри, хорА и т.н. - не. Ако в нито един друг ден от живота ми не ми е хрумвало да играя хоро, не виждам причина да го правя на сватбата си. Същото е и с гостите. Не бих поканила никого "от учтивост".
Църковен брак също не. Не съм религиозна, агностик съм, мразя църкви. Дори той да е религиозен, не бих се венчала в църква.
Фамилията смятам да си запазя, освен ако неговата не ми отива повече на първото име Двойна фамилия не.

Леле, а пък аз въпреки че изглеждам настроен против брака намирам смисъл в сватбата, защото сама по себе си колкото е по-грандиозна толкова е по-запомняща се и готина. Само че смятам сватбата за първото и последно хубаво нещо от брака Освен това се явява безплатна за двойката, а тези дето плащат не биха отказали малко купон

[sofie]

Казват жените се били променяли след брака и третирали мъжа си като своя собственост Според ме не се променч нищо чак пък толкова, ако сте за едната фамилия винаги може да подпишете в гражданското. Не бих отказала сватба, но предпопочитам да е малка и направена по начин, който двамата искаме, не да трябва постоянно да ставам за еди-какъв си танц и за еди-кой си обичай, защо трябва да робувам на някакви традиции.Бях наскоро на една подобна сватба и никак не ми хареса, та те младоженците не разбраха какво става, не можаха да седнат за малко, всичко беше разпределено по минута..

[NomNomNom]

Безразлично ми е.
Всъщност, изпитвам неприязън към българските сватби и роднините си/чуждите роднини.
Общуването си е между мен и него, предпочитам да е тайно, от колкото да се опорочава с такова грандиозно събитие.
Малка сватба, може.
Но е силно вероятно да нямам брак, предвид отношенията, които предпочитам.

[lubovvv]

Аз съм ЗА сватбата. И в днешно време много се обясняват така: "Ние се обичаме и без сватба, за какво да се женим, какво ще се промени?" Е тва е егати простото мислене....те реално обезателно не са сигурни в себе си, в намеренията си занапред. Народа може би разсъждава така, защото животът стана такъв- несигурен...
Моите аргументи са, че сватбата е твърде необходима за една двойка и ако 2-ма човека са сигурни в себе си и намеренията си един към друг много ясно, че ще озаконят връзката си. Бракът е като символ за тяхната връзка, което за по нататък когато например се скарат ги кара доста сериозно да се замислят дали да късат и хвърлят. Шото е ясно, че любовта идва и си отива, човек цял живот се влюбва и разлюбва, после пак се влюбва....но не може това да продължава винаги.

[JDeel]

Значи брака е трик с който да залъжем себе си за да останем с "избрания" въпреки че очите дори не искат да го виждат вече. Не се учудвам защо повечето бракове са неуспешни

Или брака е като СПИН-а - в резултат на едно мимолетно увлечение ставаш обречен за жял живот Освен ако не е по сметка нали

[BluE_s]

Аз съм за брака. Стига да намеря кого да прилъжа.
Off: По TLC в момента дават за мъж, който почти се оженил за кобила, но когато я попитали дали взема "този мъж" за свой съпруг, тя изцвилила нещо като "Не". Жалко, че го хванах накрая.

[EinGutesKind]

http://www.book.store.bg/p16799/kak-...kati-leti.html
Прочетете тази книга и пак си помислете дали сте ЗА В случая е описан семейният живот на жените, но и на мъжете не е по-цветущо положението.
И да цитирам няколко коментара:

Изключително, забавна!Смях се и плаках на жестоката истина за брака!

много е забавана,трябваше да я прочета преди да се омъжа! но и сега не е късно