правА!

Такава ти е нагласата просто. Решила си, че няма да свикнеш и не искаш да дадеш никакъв шанс на хората около себе си. Ако ги опознаеш, което означава не просто да им знаеш името, а да им отделиш малко време, ще видиш, че не са чак толкова по-различни от нас. Вярно, сигурно не запиват по баровете, излизат рядко заради големите разстояния (може би, не знам в какъв тип град си) но това не означава, че не можеш да положиш малко усилия и да използваш тази възможност.
Вместо да мислиш за България като цел, опитай се да се адаптираш там където си. Има едно филмче "Американска Рапсодия" мисля че се казваше, момичето в него е в почти същата ситуация като теб, препоръчвам ти го ако не си го гледала. Колкото повече се затваряш в себе си и отказваш да излизаш, толкова по-лошо за теб. Тази депресия сама няма да си тръгне, в това положение си именно заради себе си и начина ти на мислене. И честно казано ако аз ти бях родител, също не бих те пуснала сама в България.