Здравейте! От много време имам проблем, с който не мога да се справям вече. Преди известно време върнах лентата назад и се оказа, че съм минала през някои неща абсолютно несъзнателно. Казано на кратко: 3 от момчетата, които харесвах, харесват момичето, което не понасям. Когато бях по-малка едно от първите момчета, които харесах всъщност харесваше нея. След това харесвах още едно момче, което уж ми беше "най-добър приятел", но той също харесваше нея. След време пак харесах друго момче, но отново се оказа, че той харесва нея, а както сами вече може да се досетите - мен не. Всичко това се е случило несъзнателно и аз съм била толкова наранена, че дори не съм направила връзка. Не, не си правете грешни изводи за мен - това, че съм харесвала 3 момчета в различни етапи от живота си, не означава, че съм някакво леко момиче. Цялото това харесване си остава в ума ми, не им налитам. Да се върнем на темата. Всеки път, когато разбера, че харесват нея пред мен изпитвам еднакви чувства, които с времето стават все повече и повече. Нещо в мен сякаш умира, когато гледам момичето, което мразя, едва ли не, да привлича хората, които харесвам. В последно време ситуацията става още по-лоша. Имам странния проблем да спирам да изпитвам непоносимост, към нещата, които хората, които мразя харесват. С други думи: мразя всичко, което момичето харесва. Дори и външният ѝ вид. Когато срещам други момичета, приличащи на нея започвам да чувствам непоносимост към тях. Представям си, че дори и да харесам някое момче той ще предпочете някоя от тях пред мен. Наистина е много обсебващо и ужасно. Може да ви се стори глупаво, но като замисля май наистина си е така, но напоследък в главата ми се оформят сценарии как откривам момчето на мечтите си, заедно сме и сме щастливи, но в един прекрасен ден се оказва, че той се е влюбил в нея и ми изневерява, и просто... Хора, наистина ми е много трудно! Чувствам, че откачам. Имам чувството, че каквото и да стана, което и момче да ме хареса като я види, ще хареса нея повече. Тя не е нищо особено на външен вид, просто момчетата, които харесвах са много кофти и я предпочитаха, защото тя ще им пусне. А аз не искам да се променям заради някого или нещо и не бих станала такава. Въпроса е, че ми е много трудно да живея с това. Имам чувството, че всичките неща, които правя ти ги върши по-добре от мен. Да гледаш, някой, който харесваш, да харесва човека, който мразиш толкова много и едва ли не да ти казва, че той е по-добър от теб... много е болезнено! Да не говорим, че едно от момчетата ("най-добрият приятел") постоянно ми натякваше, че не съм достатъчно добра за нищо. Че не ставам за нищо. Че не заслужавам нищо. Спомням си дори момента, в който ми каза, че я харесва. Нещо в мен се разби на малки парченца и всеки път, когато си спомня нещо свързано с всичката тази гадост, нещо вътре в мен продължава да се разбива.

Стана доста дълго и благодаря на тези, които отделиха от времето си да прочетат историята ми. : ))