това което всъщност не е

**daazsym** · 01-11-2014, 12:21

Здравейте приятели,
направих този профил, за да запазя анонимността си.Момиче на 18 години съм.По раздела се разбира от какво естество е проблема ми.Влюбих се за първи път, това върховно чувство..особено когато виждаш "отклик" от отсрещната страна, да но не за дълго.Харесах приятел на момче с което бяхме познати.Разбира се не познавах това момче, а и прекъснах контакт с общия ни мой познат и негов най-добър приятел и нямаше как да ни запознае, а и не бях толкова близка с него.
Дори не знам как се поддадох, просто виждах как ме гледа постоянно и видях нещо специфично в погледа му..някакъв магнетизъм..С времето от обикновено привличане нещата се задълбочиха, поразпитах общи приятели за него, а повечето казаха, че е много груб с момичетата и такива неща.Ок.Да, но аз не послушах, гледайки го не виждах това, колкото и да не съм опитна в преценяването на хора си личеше, че той не е някой от онези "гангстери", "биячи " ...Един ден си говорих с моите приятелки относно момчетата, които харесват те, как постъпват те и някоя каза нещо от рода, че нищо не губя ако му кажа, че ако седя и чакам нито ще го опозная, камо ли да се получи нещо.С тези думи сякаш ме предизвика да му кажа.Е казха му, но той не каза нищо особенно, било нормално някой да харесва някои.От тогава започнахме да се поздравяваме, писах му няколко пъти, но той все измисляше някаква работа, я филми, я да яде..тва онова..а в училище ми се усмихваше, поздравяваше ме и постоянно ме гледаше...минаха около 2 месеца, когато един ден той дойде и се уговорихме, че ще излезем по моя иниециетива разбира се...ок, но след няколко дена той се обвърза с някакво момиче, каза ми да го оставя, да спра да му досаждам, дори и тя ми писа да ме нахока (впрочем на 19 е той)..много тъжно ми стана, не можех да повярвам, че дори е накарал и нея да "грубянства" .Избягвах го в училище, не исках и да го поглеждам, докато един ден от общи приятели разбарх, че още живее във филма, че продължавам да му досаждам..та аз дори не го поглеждах, когато го видех гледах по бързо да го отмина..но той така разказваяе пред приятелите си, видимо беше скъсал с нея.Приятелите му ме гледаха с присмешка, говориха небивалици по мой адрес и вдигаха самочувствието му на харесвано момче или по скоро го подиграваха колко яко се е вкарал в нещо несъществуващо, защото в сравнение с тях "той е сдухан"..по мои наблюдения просто се опитваше да се прави на готин.Е мислех да го сваля на земята като отидех при тях и му обяснявах как стоят нещата, но реших да не го излагам така и шъпреки, че ме беше премахнал от фейсбук му написах едно съобщение как не съм го харесвала и всичко било план на някой от приятелчетата му да го видят до къде ще се 'надуе"..той замлъкна обсъдихме всичко и си пожелахме успех занапред. Мина лятото, но аз през цялото време не извадих от съзнанието си "моето" момче, това с което градях бъдещето в мечтите ми, това което въпреки това колко ме унижи аз не забравих, момчето с най-прекрасната усмивка.. гордостта ми.Е от начало не ме отразяваше, после започна отново да ме гледа, сближи се с най-добрата ми приятелка ..прати ми поздрави... леко се усмихваше... но дойде ваканцията и сега отново в изходна позиция, застава на места, които имат изглед към стаята, в която имам, но НЕ постоянно, само хвърля поглед от време на време, а аз съм непоклатима, не го поглеждам изобщо, но моята приятелка го. Та извода ми се потвърждава, че просто сика да се прави на готин пред приятелите, защото аз не съм стандартното момиче - не се гримирам толкова, нямам толкова хубаво тяло, не се обличам като "малка проститутка", а приятелите му с такива са свикнали.Пред моята приятелка се беше показал като много свестен, възпитам, мислещ всички за равни и просто не отговаря на такъв какъвто се прави пред приятелите му.Да поясня, че се сближи с приятелката ми малко след като тя беше споменала нещо за мен.Тази година му е последна в училище, не искам да се разделим така, все още продължавам да мисля, че има шанс да сме заедно и, че трябва да направя нещо, но не знам какво

**fenastz** · 01-11-2014, 12:37

Тоя е по-голяма путка от теб

**New_Teen_Mashine** · 01-11-2014, 13:07

Аз си дадох зор с 1-вото момиче и се получи обратен ефект, отговорът на мозъка ми е не се занимавай, отговора на сърцето би бил обратен, но преценката би трябвало да е изцяло твоя, защото тук ще чуеш тези 2 противоположности

**daazsym** · 01-11-2014, 13:14

Така е от една страна ме е страх да не стане като преди, от друга си казвам, че може би той не прави нищо заради това кеото му казах, че не съм го харесвала никога..грешка, но това бееше начина да измия мръсотията от себе си...е не успях

**New_Teen_Mashine** · 01-11-2014, 13:20

чувството е гадно знам

**DarknessAngel** · 01-11-2014, 21:22

Не се занимавай, мотае те само.

**AKJSDHLX** · 01-12-2014, 07:58

не прави нищо, ти си поела инициятивата един път, сега е негов ред

**gersinkaa** · 01-12-2014, 10:30

Преди време и аз бях в твоето положение. Запознах се с едно момче, за което още от самото начало си казах ''ТОЙ е!''. Да, ама не. По принцип съм голям карък в любовта. Чее.. с него бяхме в една компания, срещите ни бяха неизбежни, аз все си казвах ''няма да си признавам, няма нищо да му казвам, ако той иска ще направи нещо''. Намери се човек, който да му каже, че имам симпатии към него, а неговия отговор е бил ''това е очевидно''. Ние се отдалечихме много, чух, че е говорил много неща за мен и все лоши. Аз разбрах много късно за тези негови думи и продължавах да правя крачки, винаги аз бях действащото лице, а от негова страна нищо. След като разбрах му казах, да не съди за книгата по корицата, кой знае, някой ден може да се извъртят нещата. Той започна нова връзка, аз бях сама и чаках да се случи чудо. Надеждата ми си живееше. Той се беше разделил с приятелката си, започнахме пак да се събираме. Аз не издържах и просто му казах ''аз те обичам наистина много, винаги действах първа, но сега ти поставям въпроса-с мен ли си, ще ме обичаш ли или приключваме всичко, не искам да ме лъжеш, не искам да ме мотаеш, помисли си, аз вече съм пас, дали ще си с мен или не оставям последната крачка на теб, аз се изморих''. Оставих го, не се виждахме, не си пишехме, НИЩО. След известно време сам ме потърси, поговорихме си, но аз не склоних, нека малко и той да се измори, нека да ме оцени. И въпреки всичко сега той е с мен, щастлива съм с него, той с мен-също. Понякога просто трябва да бъдем директни, живота е прекалено кратък, няма смисъл да крием чувствата си, дори да бъдем отхвърлени по-добре да сме наясно с всичко.

Кажи му го в прав текст, ако мисли, че иска да е с теб нека да бъде, но ако само ще те мотае и ще ти губи времето бий му шута

**daazsym** · 01-12-2014, 12:54

Много се радвам за вас, дано сте щастливи много, много дълго време.Обнадеждаващо ми действаш!
И аз така още щом го видях знаех, че ще е той, продължавам още да го мисля, но на моменти съм безсилна, не ме страх толкова за моето достойнство или това, че отново ще постъпи така, страх ме е, че отново може да ми даде надежда, а след това да ме изхвърли от живота си.Честно казано предпочитам да си намери приятелка, че да се кротна и да разбера, че нямам право да се меся.Не искам и прекалено много да му давам криле, просто защото искам да ме има за стойностна, а не такава, с която може да се забавлява и после да я остави..искам да разбере стойността ми.За това до някъде реших да действам с поглед..та нали очите най-добре говорят..въпреки, че предния път ме подмамиха.Не знам и аз, толкова въпроси ми се лутат ..имам желание да съм с него, защото може да сме различни, но мислим еднакво, от друга страна се питам до колко този човек ме заслужава щом ме мачкаше така, чудя се и кога му досаждах, като съм му писала 2,3 пъти за 6 месеца, защо дойде при мен,,, но знам и, че щом е попитам за мен значи се интересува..не знам нищо не знам