Давам ти два примера с бабите и дядовците ми от двете страни-едните имат 8, а другите 10 години разлика. Дядо ми почина сравнително млад /70 години за мен не са кой знае колко...та нали след някоя и друга година и баща ми ще е на толкова/. Баба ми, която е с 8 години по-малка от него в момента страда. С нея имаме разни други проблеми, оставяме това на страна..Лятото, преди което дядо ми почина тя ми каза нещо, което мен ме нарани доста, но сега като се замисля за себе си е отчасти права. Каза, че тя е единствената, която скърби по съпруга си и че всички останали сме лицемерни, защото твърдим, че скърбим по човек, който никога не сме обичали...Дали това не беше от мъка?

От друга страна пък другия ми дядо прави всякакви простотии /да, простотии/, за да баба да е щастлива, когато той си отиде. Дали това не е от страх?

Изпитала съм го на гърба си и продължавам да го изпитвам..Ако искаш ме съди, че мнението ми е такова.