Привет,аз съм на 18.Доста съм объркана.На скоро преживях доста неща и емоции.С приятеля ми скъсахме и се чуствам много наранена,беше тежка раздяла.Не е нужно даже да описвам как го преживях.С него бяхме заедно близо година.Той на бързо си намери друга и от това още повече ме заболя тъй като не го съм го преживяла.
Най-трудното е ,че сме в един...клас.Което ще рече че искаме или не ще трябва да се понасяме.Странното е че напоследък в часовете по физика и астрономия имаме един и същ учител с който си се шегуваме с разни неща свързани с училището,предметите и т.н. Той е добър с мен и ме разбира,има чуство за хумор и е забавен.Не не е някой чичо или стар напротив младолик на 30 изглежда.Не е като момчетата на 17-18 които не знаят какво искат.Знам ,че не е правилно и ,че ще е грешно да започна да го харесвам или пък още по-лошо да се влюбя точно в него...но във момента се чуствам безсилна,слаба ,уязвима....и той ме разбира и подкрепя....хора объркана съм...не съм спряла пък и да мисля и за момчето с което бях въпреки ,че ме нарани....