Не съм обедена, че искам да сме разделени..

[passion.]

Днес се разделихме с приятеля ми по супер глупавия начин, но..
имах намерението да го оставя от доста време, защото нещата просто не вървяха, карахме се за всякакви дреболии и общо взето беше си много гадно.. НО.. сега след като това стана някак си нещо се пречупи в мен. Това си е почти година в която съм с този човек и .. някак си ми е много странна мисълта, че вече няма да сме заедно, защото това е част от ежедневието ми и ми е много неприятно.
В единия момент съжалявам, че така е станало и решавам, че искам да се оправим ако въобще ще е възможно, в следващия не искам и съм обедена в решението си..
Случвало ли ви се е на вас да сте в такава дилема .. и ако да какво да реша?

[DarknessAngel]

Убедена съм, че ще се справиш с раздялата ви. Още повече щом нещата не са вървяли от по-рано.

[djipsito]

Случвало ми се е, ама правя това, което трябва а не това, което искам, защото очевидно второто ми вреди.

[baby_baby]

Случвало ли ви се е на вас да сте в такава дилема .. и ако да какво да реша? да случвало ми се е и на мене и просто продължих напред

[xoxi]

Нормално е да искаш да си с него отново, защото за една година свикваш с присъствието му и с мисълта, че той Е там. С отсъствието винаги се свиква по-трудно и е нормално в началото да ти е неприятно и да искаш отново да си в неговата компания, дори да осъзнаваш, че е по-добре без него. Дай си просто повече време.

[xXxPETYAxXx]

Едва днес сте се разделили, нормално е да се чувстваш странно, празно и т.н. Все пак си свикнала с този човек, но ще отвикнеш с времето.

[heartshapedbox]

Време му е майката, нормално да се чувстваш така.

[Tsukuda_Hiroshi]

Да, случвало ми се е, passion. Само дето моята връзка беше 3 години, не близо 1. И аз бях като теб - скъсах с момичето, после изпадах в точно същите състояния: исках да й се обадя, да се сдобрим, да сме заедно, в следващия момент си припомнях скапаните моменти, които са ме накарали да се чувствам като използвана дамска превръзка, после си припомнях яките моменти, после пак си казвах, че няма да й звъня...
На края взех решение - блокирах я от скайп, изтрих й телефона... отрязах всякакви контакти с нея. Поглеждайки назад - добре съм направил.
Идва момент, в който трябва да продължиш напред. Ще ти е така едно доста дълго време, но ще се справиш. Просто трябва да останеш сама за даден период, да не си хващаш никого. Така хем ще забравиш приятеля си със собствени сили, без да се налага да ползваш "заместител", хем когато срещнеш друг човек, ще си сигурна, че искаш да си с него, защото е невероятен, а не, защото искаш да забравиш предишния.
Успех!!

[RapExotic]

Спокойно, ние с бившата ми приятелка се разделяхме цели 14 пъти в рамките на 2 години. След всяка раздяла се чувствахме гадно и за това се сдобрявахме отново. Но накрая вече, така или иначе не останаха никакви чувства, а просто навик. След време го преодоляваш и се влюбваш в друг човек, а това остава като един спомен, за който се сещаш с усмивка

[Hilary_]

След всяка раздяла съм го чувствала, но едно ще ти кажа - щом е станало е имало за какво и НЕ трябва да се връщаш назад! Ще отмине това чувство, повярвай ми.