Все тая. Така или иначе гледам на бъдещия ми съпруг като на някой, с който ще си поделя грижите за детето. Като иска - да подписваме. Ама 50/50 и детето, майна. На друго няма да склоня.
Освен, ако не се женя по сметка. Което е идеалния вариант и зат'ва го изключвам, 'щото няма да стане.
Иначе, мога да си живея на семейни начала докато не почнем да наливаме общи пари в нещо. Ако си мисли, че след битова свада ще си 'дигна куфарите и ще живее бейски в апартамент, за който съм дала половината пари... значи просто не сме се опознали достатъчно преди да заживеем заедно. Мно'о съм долна! И ако глътна козунака, пак сватба. Тря'а да си гледа челядта момъка, ня'а как. Зак'во ми е иначе?
За традициите... ще се спазят бе. Културно, с всичките им обреди и ала-бала. Макар че нещо не ми се иска да имам църковен брак, ама знам че ще ме натиснат. Само голяма тортенска рокля не ща.
Последно редактирано от babity : 01-19-2014 на 11:35