Предупреждавам от сега, че това мнение най-вероятно ще звучи и изглежда мега наивно и тъпо, ама в момента съм афектирана и така.

Аз пък искам сватба. Вярно, мога да си живея с мъжо и на семейни начала, че и без тях, ама като човек, който практически не е израстнал в семейство, по-скоро бих предпочела да създам такова, както си е по традиция. Едно, че бракът дава няколко положителни точки сигурност, че децата може би ще получават някакво внимание и от двамата си родителя. Не че няма индивиди, които не се чувстват задължени от нищо, де, ама все пак да се надяваме, че аз няма да попадам на такива. Самата концепция за брак ми е малко объркана честно казано, така че спирам до тук по тая точка.
И брачен договор не само бих подписала, ами бих настояла за такъв. Едно, че държа всеки да си изкарва парите сам и да си ги харчи за каквото реши, като все пак има няколко общи сметки, примерно, където и двамата влагаме едни и същи суми, второ, че при евентуален развод (току виж съм попаднала все пак на един от горноизброените индивиди) държа да си запазя моята си част от нещата и той да си държи неговата, не после да слушам коментари зад гърба си как съм го била ограбила едва ли не или в другия случай - да вложа неимоверни ресурси и усилия в нещо, и накрая да остана едва ли не без нищо.
Както казах обаче, не са ми особено ясни такива неща и отношения, та ще видим все пак какво ще покаже времето.