Ето, казаха ти, че не е само ебавка, доволен ли си? Знаем ги твоите "ама ние тука се плюем, иначе много се уважаваме".

Лин, лично убеждение (сега ще бъда оплюта от форумните защитнички на женските права) ми е, че мъжът трябва да печели повече. Убий ме с камъни, не мога да го обясня. С това далеч нямам предвид, че ако, дай Боже, взема, че се развия, захвана да печеля добре, ще си търся мъж, който на всяка цена да е по-богат от мен, но самата аз бих се чувствала по-добре, ако разликата е в негова полза.
Наясно съм, че всеки попада в различни етапи от живота си по различно време и че примерно... на мен някой може да ми е помогнал и да съм по-добре финансово по-рано от него, затова не бих искала да се чувстваме и двамата неудобно, като си правя устата да си пазя имотите в случай на развод. Вярвам, че такъв ще си го избера, че няма да иска да ме остави на улицата с едно-две-три чавета. Пък и ако не греша, това, което се дели 50/50, са само неща, придобити по време на брака. Тоест... той не може да ми гепи завещани имоти, дялове от фирми от преди брака и т.н. Не съм наясно, изхождам от личната си представа за етика, а не за бракоразводен етикет. Евентуално това, което бих пазила със зъби и нокти, е собствен бизнес. Била съм непряк свидетел на този случай, в който, разбира се, може да се докаже, че половинката има некосвена роля в развитието на този бизнес, защото е осигурявала времето за това и дрън-дрън.

Обясних го като идиот, ама ми е същата каша и в главата, дано да разбра нещо.