Интересно.
Да това за предбрачния договор, ако е в полза на децата, съм съгласна. Иначе за мен е голямо недоверие. Все едно ми казват "Днес сме заедно, ама утре като си купим къща и кола, ще ги разделим на две, защото вече няма да сме заедно. Ти вземаш втория етаж - не знам как ще стигнеш до него, тъй като ще минаваш през моя вход, ама аз няма и да те пусна, щото не сме заедно вече. Също и задните седалки са твои, ама няма да съм ти личен шофьор.". Това прозвуча странно като го прочетох отново, но си е така. Ако е за такива неща, по-добре изобщо да не се сключва брак. Аз лично съм някак разделена между двете крайности, поради събития случили се отдавна в живота ми, събития, които очевидно ще ми го напомнят още доста години напред. Интересно ми беше да видя и чужди мнения относно тези неща.
Реших да говоря и с възрастен човек (тук визирам своята баба) и тя ми обясни, че от нейна гледна точка е доста грешно да се прави такъв договор. Донякъде мисленето и съвпада с моето, като изключим частта, че аз съм малко и ЗА него.

Пък нали съм тръгнала да говоря, ще си кажа и самичка за сватбата. Искам да е просто подпис, малко хора(максимум 50-60 човека; изключвам роднини, които едва познавам и съм говорила с тях само на бебешки език/един път в живота си), събирането после да е нещо изискано, не тип "завърти кючека, пей ми на плейбека". М, да. До тук съм с мисленето докато ми се спи хипер много.