Раздяла с приятелката ми, иска да бъде сама, но дава надежда, че може да се съберем.

[solas]

Здравейте! На 16 години съм, от град Варна и ще ви разкажа историята си с едно момиче. Преди известно време се запознах с въпросното момиче, което е на същата възраст като мен, и страшно много я харесах. В последствие й взех номера и започнахме да излизаме. Няколко седмици по-късно я целунах и тогава тръгнахме. Всичко беше идеално, говорихме си толкова много, разкрихме се един пред друг, каза ми за всичките и проблеми в нейния живот и ми казваше колко се радва, че съм с нея, че сме се намерили и т.н. Аз споделях всички тези чувства. За пръв път от страшно много време се чувствах истински щастлив. Сякаш усмивката на лицето й ,след като се целунем, беше като най-яркия лъч светлина от слънцето. И така всичко вървеше перфектно малко повече от месец, докато един ден тя не ми каза, че иска да се видим да поговорим. Предния ден не се бяхме виждали, но по начина, по който ми отговаряше разбрах, че нещо не е наред. И така излязохме, каза ми, че много ме харесва, но много е избързала, че сега има нужда от време и иска да бъде сама, понеже има проблеми в живота си и иска да си нареди мислите в главата. Когато я попитах, дали след време може отново да се съберем, тя отговори положително. Също така каза, че иска да запазим приятелски отношение, а аз и отговорих, че ще се опитам. Но не знам дали ще мога да издържа да съм някъде с нея, а да не мога да я прегърна, да я целуна. Не бяхме заедно толкова много време и все пак имам чувството, че тя означава всичко за мен, бих направил всичко за нея. Та предполагам въпросът ми е как да преодолея раздялата, надявайки се на нещо в бъдещето и трябвайки сега да бъда неин приятел? Ами ако тези причини за раздялата не са истината, а ги е казала само, за да бъде по-лесно и за двама ни? Заслужава ли си да чакам, с риска след известно време да изпитам всички тези мъки отново и да загубя част от достойнството си? Благодаря предварително!